Inner Space: Сексуалността и нейното значение

Как се изгражда, как се променя с времето и защо е важна за самоприемането и взаимоотношенията

След темата, в която разнищихме стиловете на привързване, поемаме в посока, която преди всичко засяга нас самите, а едва след това и отношенията ни с другия.

Сексуалността, откриването, приемането и осъзнатото ѝ преживяване са ключов компонент от психичното ни здраве.

Замислял ли си се колко съществена част от нашата идентичност е тя и кога започва да се формира? Истината е, че сексуалността има своя биологична основа много преди реалното си проявление – още преди да се появим на бял свят. Първоначално обусловена от хромозомите, тя се развива под влиянието на психофизични, емоционални и социокултурни фактори, които постепенно я изграждат в цялост. По темата разговаряме с Кристина Сербезова – психолог, хипнотерапевт, психодрама терапевт под супервизия и фасилитатор на Интегрални констелации® и член на hOUR SPACE. С опита си в психологическото консултиране тя много успешно проследява и разяснява процеса по формиране на зряла и здравословна сексуалност. Приятно четене!

Нека за момент си поиграем на асоциации: кои са първите думи, които ви идват наум, когато чуете думата сексуалност – без да се замисляте, без анализи, без цензура, – може би удоволствие, чувственост, наслада, срам, табу, досада, пошлост, споделеност, сътворение, близост, истинност, сладострастие, автентичност, грях , мръсно… Каквито и да са, първите думи, изплуващи пред нас, са ясен отпечатък на пътя, който самите ние сме извървели в откриването, приемането и реализирането на нашата собствена сексуалност.

Здравата сексуалност е изключително важен компонент за нашето психично здраве,

качеството ни на живот и на взаимоотношения с околните и с нас самите. Всички крайности носят своята ограбваща цена. Сексуалността е вродена за всяко човешко същество и започва да се формира по уникален начин за всеки индивид далеч преди първата менструация или ерекция. Участват съвкупност от фактори, които по своята природа са биологични, психофизиологични, емоционални и душевни преживявания и не на последно място – социокултурни влияния и норми.

Сексуалността ни има крещяща биологична основа, всяка наша клетка е обусловена от хромозомите, които носим – XX или ХY. Активацията на жлезите с вътрешна секреция и половите хормони, които поетапно се събуждат, променят не само вътрешното ни устройство, а и формират реални видими разлики. От вторичните полови белези до костната структура, размера и обема на сърцето, белия дроб, мускулната маса, процентното съдържание на мазнини, обмяната на веществата и много други.

Хормоните дирижират пикове и спадове в сексуалното ни желание,

а любимият на всички ни окситоцин заздравява интимността и близостта. Не едно и две проучвания са правени върху разликите в поведението и избора на сексуален партньор при жени, които са или не са на противозачатъчни медикаменти (Birnbaum, G. E., Zholtack, K., Mizrahi, M., & Ein-Dor, T. 2019). Винаги важна препоръка, преди да навлезем в дълбоки анализи на взаимоотношенията, връзката и травмите от детството, е да проверим чисто физическия фундамент. Задължителни са посещението при ендокринолог, урегулиране на циркадните ритми, на нивата на кортизола и на режима на хранене и спорт. Едни патологично ниски нива на тестостерона не могат да се трогнат и от най-еротичното бельо. В такива случаи можем значително да подобрим отношенията в двойката чрез психотерапевтичната работа, но това да не повлияе на сексуалните им преживявания.

След като се убедим, че тялото е здраво и функциониращо, можем да се гмурнем в изследването на психосексуалното ни развитие. Няма да минем, без да си поговорим за З. Фройд и психоанализата. Той има огромен принос в разбирането на сексуалността отвъд продължението на рода в западните общества. На изток кама сутра и тантра отдавна имат мнение по въпроса. Теорията му през годините минава през много промени и изменения, но най-общо можем да обобщим психосексуалното ни развитие в последователността, в която различни ерогенни зони на тялото се събуждат и са източник на удоволствени преживявания.

Развива идеята за либидото като сексуалната енергия, която стои в основата на човешкото поведение,

включително както инстинктите за оцеляване, така и тези за възпроизводство. Фазите накратко са: Орална фаза (от 0 до 18 мес. ) – тя започва от прости и базови нужди като това да се почувстваш защитен, сигурен, обгрижен, да изградиш базово доверие, че светът е едно добронамерено място. Влизайки в Аналната фаза (от 18 мес. до 3 г. ), задачите са да овладееш, контролираш и отстоиш собственото си тяло и неговите граници. В Гениталната фаза (от 3 до 6 г. ) е време да достигнеш половата идентификация, да навигираш вече сложни взаимоотношения и нагони. Изграждат се първообрази на взаимоотношенията и стратегии за привличане на обекта на желание. В Латентния етап (от 6 г. до настъпване на пубертета) се наблюдава фокус върху социализация, учене, свързване с връстници, сексуалният нагон е по-скоро потиснат. И с гръм и трясък идва пубертетът, с който вече се очаква навлизането в Гениталния стадий, който се разгръща оттук нататък до края на живота ни.

Според самия Фройд психосексуалното развитие определя матрицата, по която Азът ще изгражда взаимоотношенията си със света (Freud, 1905/1953). Теорията му е изключително ценна и революционна за времето си. Един от най-важните приноси е преобръщането на начина, по който разбираме ранните години и по който виждаме зараждането на сексуалността при децата. Тя не е като при възрастните, те не са готови да участват в каквито и да било сексуални действия нито с връстници, нито с не дай боже – по-възрастен. Но това, върху което привлича внимание, е

колко е важен периодът по един здрав начин да се въведе тялото,

удоволствието на което е източник и неприкосновеността на границите му. В тази възраст се посяват множество картини и преживявания, които ще вземат дейно участие във фантазиите ни като възрастни. Разрешаването на всички задачи на психосексуалното ни развитие води до едни здрави, зрели, пълноценни и удовлетворяващи сексуални отношения, които ни карат да се чувстваме изпълнени с любопитство, ентусиазъм и жизненост. Изключително важно е да имаме думи за сексуалността, които да изговорим с децата си. Засрамването, налагането на табуто, е време да останат в миналото. Единствената неотменна забрана остава инцестът.

Детската мастурбация е действие, което трябва да бъде обяснено и въведено като лично – не лошо, не грозно, не срамно, а лично. Границите на тялото са неприкосновени никой няма право да го докосва или изисква от децата да пазят тайни от родителите си. Разрешаването на всички задачи на психосексуалното ни развитие води до едни здрави, зрели, пълноценни и удовлетворяващи сексуални отношения, които ни карат да се чувстваме изпълнени с любопитство, ентусиазъм и жизненост.

Фиксациите създават препятствия и изтикване на парчета от нас самите в сенките.

Например при някои мъже разцепването на обекта – на Мадоната и Блудницата – ролята на съпругата е основно в продължаване на рода, майка на децата им, а възбудата, страстта, рискът, експериментирането са запазени за случайни, дори платени отношения. Невъзможността тези две роли да се съвместят в една жена води до множество житейски предизвикателства и травми за всички замесени. Друг пример са жени, отхвърлящи собствената си роля и значимост, отказващи да опознаят собствените си тела и да допуснат другия до себе си, макар че на рационално ниво желаят да изградят трайни отношения и семейство. Остават в пасивна роля, в която другият е длъжен да отгатва техните желания и да навигира по-добре от тях собствените им тела.

Белезите, че сме постигнали една добре формирана сексуалност, са: наличие на добра самооценка (да вярваме, че заслужаваме да бъдем обичани), добра сексуална самооценка (да вярваме, че можем да бъдем желани), наличието на доверие (доверие в нашето тяло, доверие в другия), способността да установяваме близост с обекта на желанието ни и разбира се, самото физическо изпълнение и вещина. Противно на това, в което порно индустрията се опитва да ни убеди, без интимност и еротика, и най-виртуозното физическо представяне остава по-близко до поредната кардио тренировка, оставяйки усещане за празнина и неудовлетворение. Животните също правят секс,

но хората притежават способността да създават смисъл и да одухотворяват процеса.

С всеки от гореизброените елементи може да се работи в терапия за неговото подобряване. Наш избор е как ще подходим към сексуалността. Ще я принизим ли само до откъснат изолиран животински нагон, или ще си позволим да изживеем одухотворяването и екстаза от разтварянето на егото в общуването с друго човешко същество. Ще пуснем ли любопитството, тръпката и желанието за живот? Вместо заключение ви оставям с няколко закачливи строфи и ви пожелавам да изследвате живота през всичките си сетива, тук и сега в реалността, и да оставите поне за няколко дни swipe-ването надясно.

Дай да ти помогна,
ципът заяжда,
ще те заболят раменете.
Ще си изметнеш ръцете,
чакай, ето, помагам ти!
Какво? Обличала си се?
О, извинявай, криво съм
разбрал.
Както и да е.
Роклята тъй и тъй се свлече,
дай да те загърна с целувки.

Елен Делфорж

Inner Space: Стилове на привързаност

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.