Samodiva on Tour: Част първа

Пътят, сцената и моментите зад кулиси – преживей първото турне на Samodiva Society отблизо

Ние сме Samodiva Society

– колектив от музиканти, водени от желанието да създадем независима и солидарна общност, подпомагаща развитието на артистите. В края на януари успяхме да осъществим първото си турне. Маршрутът ни премина през София, Пловдив, Велико Търново и Бургас. Предвид факта, че сме сравнително млад колектив, това преживяване беше изключително важно за нас. Бивайки и на ранен етап от развитието си като музиканти, на повечето от нас до онзи момент не се беше случвало нещо подобно. Това, което ще прочетете, наподобява пътепис, дневник с впечатления и спомени от турнето. Написаното представя турнето през погледа на Яна и прави опит да синтезира както личните ѝ преживявания, така и тези на останалите.

СОФИЯ

Честно казано, почти не мога да си спомня първата вечер от турнето. Сякаш беше минало с щракване на пръсти, което вероятно се дължеше на едно всепоглъщащо вълнение, което всички изпитвахме – мисълта, че това е само първият концерт от четири. Определено се усещаше и напрежение отчасти защото ни се беше наложило да забавим отварянето на вратите. Но в момента, в който отворихме, всичко си протече съвсем плавно. Любо (фронтменът на slicr)

го оприличи на „много забавен режим на автопилот“

и не бих могла да го опиша по-точно. Той сподели, че е намерил този концерт за страшно зареждащ. Минути преди да започне сетът на slicr, с Антон от scarlet са били в бекстейджа, за да завършат лирики на песни, които още не са били готови. Въпреки лекия момент на стрес смятам, че всички бихме могли да се съгласим, че този концерт беше едно изключително свежо начало на събитията.

ПЛОВДИВ

Макар и да се бях разтревожила, че закъснявам, когато отидох на паркинга пред стадион „Васил Левски“, все още бяхме далеч от това да тръгнем – тепърва се събирахме. В графика, който Желязко (тур мениджър и изключително отговорен шофьор) и Георги (китари и синтове в slicr и yanichka Nushi live band, тур мениджър) бяха съставили,

12:00 – Depart Sofia стоеше някак заплашително

– сякаш цифричките и буквичките се оформяха в зла граблива птица, която всеки момент щеше да ме сграбчи като безпомощно полско мишле, неуспяло да се скрие навреме (поне докато вървях натам). Действително тръгнахме с час по-късно от предвиденото, но не беше проблем. Имахме достатъчно време да натоварим техниката и багажите, както и да се помоткаме малко, за да хапнем и да се набърборим. Георги пристигна с две торби сандвичи, които беше приготвил за всички. Много мили за мен бяха миговете, в които си хапвахме заедно, намирах ги за изключително сплотяващи. В един момент решихме, че все пак би било уместно да тръгнем, при което се разпределихме по превозните средства и потеглихме. Пътувахме с баничарката на Марти (басист в slicr), аудито на Ян (или „аудито на забвението“, както Антон го беше наименувал) и един бус. Аз попаднах в буса, където музиката паралелно с нас пътешестваше през жанровете – от Rammstein до Ke$ha.

Навръх сесията ми се беше наложило да си взема лаптопа (изключително верен спътник, между другото), за да пиша курсовата си работа. Общо взето, половината ми път премина в озадачаващи опити да съставя нещо кохерентно от петнайсетте хиляди таба, които бях отворила. Стигнахме навреме за обяд в Пловдив, където съвсем буквално ни угоиха при Shrek’s BBQ – както Ян вика – „мъжки порции“. Единодушно обявихме храната за един път. На Любо името на мястото много му допадна, тъй като Шрек му е бил един от любимите филми като малък – един от тези, които е гледал на VHS касети, записани от баща му.

Във въздуха постоянно се носеше усещането, че сме клас на зелено училище.

Направихме си няколко групови снимки (за да имаме какво да покажем на родителите си, като се приберем вкъщи) и отпрашихме към BeeBop cafè за саундчек. Учудващо беше времето в Пловдив – не очаквахме, че ще е по-студено в сравнение със София. Но така де, дори и да противоречи на вижданията ни, явно все пак е нормално да не е 35 градуса в Пловдив целогодишно, особено в края на януари.

Докато scarlet чекваха, аз, Вяра (ver! i, беквокал в yanichka Nushi live band), Лаура (прекрасната креативна дизайнерка на „Самодива“ и вайб мениджър) и Желязко се запътихме към хотел „Одеон“, за да се настаним. Бяха ни осигурили още една свободна стая за двама и едва успяхме да убедим още двама да отседнат в хотела. След много преговори Стели (барабанистът на scarlet и yanichka Nushi live band) и Марин (китарист в scarlet) се съгласиха да я вземат (от тях да мине). Почти всички предпочетоха да спят в хостела, в който бяхме наели две стаи. Хотелът се намираше на десет минути от клуба, което ни зарадва.

Стаите бяха обзаведени невъобразимо кокетно.

На фона на флоралните тапети, дантелените покривчици и сатенените възглавнички Вяра ми приличаше на таен агент, изпратен на специална мисия, на която предстои да разнищи някоя много заплетена мистерия.

Имахме време, докато дойде нашият ред за саундчек – достатъчно, за да се заблеем успешно с Вяра. В някакъв момент времето започна да си напредва обаче – празната страничка на тефтерчето на Вяра вече се беше позапълнила с разни хаотично-прецизно-синкаво-зеленикави драскулки, а аз, съвсем загубила представа за време, започнах леко да се паникьосвам, че ще закъснеем (не дай боже) и се захванах да се преобличам нервно.

За наш късмет в Майнатаун стрелките на часовниците се движат в свой собствен ритъм и темпо,

та когато стигнахме с Вяра, дори бяхме малко подранили. По време на нашия саундчек Любо, Марти, Ема и Кари отидоха до музикален магазин с баничарката, за да вземат струни, тъй като Любо беше скъсал една на предната вечер в „Микстейп“. По пътя са слушали реге. Антон разпитваше всички за ножица поради някаква причина. Преди концерта с Антон и Любо имахме възможността да си поговорим с Ани Михайлова от БТА, която се интересуваше какво означава „Самодива“ за нас. Концертът започна с едно изключително сладко забавяне от половин час, в който имахме възможността да си поговорим с приятелите ни пловдивчани, дошли да ни подкрепят, а също така и да си близнем мъничко ракия (аз и Георги поне).

Докато ние свирехме, Антон е подстригвал Мишо под една улична лампа до клуба с ножицата от бара. Относно концерта Любо сподели, че винаги усеща някаква магия, като стъпи в Пловдив. Този концерт му бил най-любимият от турнето – най-вероятно заради хората там, с които се е чувствал изключително свързан в онзи момент. Обясни ми за този особен вид комуникация, която се осъществява между артиста и публиката.

Оприличава го на предаване на енергия и излъчване на честоти,

които стигат до крайната точка и предават вълни обратно към източника. Приятелката му Ема също беше там, което го накарало да се почувства сякаш си е вкъщи. Напомни ми и за дядото (май му викаха Сашо Автографа?), който всеки път когато свирим в BeeBop, събира автографи от всички – „не вярвам, че има някаква представа кои групи участват в концерта, но това няма значение“. За съжаление трябваше да тръгна почти веднага след като приключи нашият сет, за да работя по курсовата работа (крайният срок за предаване беше в същата вечер). Не напреднах много с писането, да не кажа даже изобщо. Разочарована от себе си, но не и особено изненадана, зарязах проклетия . odt документ, отправих няколко молитви към Вселената преподавателят да ми прости закъснялата работа, пуснах си медитативни звуци на дъжд и заспах.

Към 2:30 през нощта ме събуди звънящият ми телефон – беше Вяра. Много сънена, се надигнах и затворих лаптопа, на който още вървяха дъждовните звуци (да не си каже нещо, че ми хлопа дъската) и ѝ отключих. Тя бегло ми спомена за разни пиянски изцепки, които са се развивали до момента (честно казано, съвсем както си подобава на едно турне) и в рамките на една продължителна прозявка се приземи като перце на чисто белите чаршафи, под чисто бялата завивка и си заспа.

Или поне така ми харесва да си представям, че е станало.

Болшинството са се прибрали в хостела към 4:00, направили са си пижамено събрание на терасата и са се ориентирали към лягане. Разпределението по стаите е било следното: в едната стая („момчешката“) са се разполагали Антон, Джими (басист на scarlet), Мишо (клавирист на scarlet), Никола (китарист в Kruvenvrag и yanichka Nushi live band), Ян (вижуълс в slicr) и Тедо (барабанист в slicr), а в другата („семейната“) – Любо и Ем

В момента, в който Любо положил крак на едно от леглата, то се разпаднало и той паднал на земята заедно с матрака. Заедно с Ян са прикрили следите и са го застопорили, така че да изглежда здраво. Любо ми каза, че е убеден, че човекът, който последно е докосвал това легло, е сторил същото.

За тяхно щастие е имало едно здраво легло

(точно до онова разнебитеното), на което са се настанили с Ема. Час по-късно Марти пристигнал в стаята с приятелката си Кари и Любо го приканил да седне на съседното легло, за да го попита нещо… На сутринта, макар и да бяхме навили аларми за 9:00, се събудихме в 10:00. По график трябваше да тръгнем в 11:00. Менажирахме да стигнем до BeeBop към 11:10. Момчетата все още товареха техника по превозните средства. Не изглеждаше като да има много зор. Като приключихме с товаренето окончателно, си постояхме още поне час и половина – да си вземем кафенце, да си похапнем и да обсъждаме събитията от вечерта.

Никола ни разказа как Антон е откъртил на някакво кратко клипче, което се превъртало през цялото време, докато са спали. На сутринта още звучало. Аудиото на 15-секундното клипче в някакъв момент се е смесило с това на алармите на Джими, които Любо ми каза, че може да оприличи само на „Никежи, който свири на счупен акордеон“.

Будни, но абсолютно повалени от мързел,

в продължение на половин час никой не се надигнал да спре алармите. Междувременно Георги беше отишъл до едно място за манджи и беше купил разни супички и мусака. Любо се зае подробно да разглежда мусаката. Докато си хапваше, отвори една много сериозна тема – мусаката със или без заливка е по-добра и какво прави една заливка хубава. Тръгнахме към 13:00. Поне на нас, „пасажерите на Белия бус на надеждата“, както Антон ни нарече, ни отне доста повече време от предвиденото да стигнем до Велико Търново. Очаквай втора част в априлския ни брой.

Роди се звезда: историята на една софийска банда

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.