Валентина Куцева и четирите сезона на националната й идентичност
Тя се върна в България. Защо не?
Валентина Куцева е на скромните 27 години, но вече със значителен професионален опит и стабилен бекграуд в личния и професионален път. Тя пътува по света дълго време, за да се върне съвсем осъзнато към корените си и към България, водена от стремеж към пълно щастие и към пълноценен живот. Валя е представител на сдружение "Тук-Там" в Пловдив, които в началото на септември съвместно с Back2BG.com правят най-големия кариерен форум за българи с опит в чужбина и работодатели, търсещи професионалисти, и ни разказва накратко за реалната възможност за реализация, която стои пред всеки млад човек като нея.
Сигурно често чуваш „Защо се върна в България?“. Какво отговаряш на хората, които сякаш риторично задават този въпрос?
Да, често съм отговаряла на този въпрос през последните две години и интересното е, че всеки път добавям по нещо ново, защото всеки ден, в който прекарвам в България, аз намирам по още една причина за завръщането си. Много хора смятат, че в България няма бъдеще, че пазарът е малък, хората са необразовани, че мафията е навсякъде и няма възможности за развитие. И да, сигурно са прави за себе си. Но за мен тези неща са просто предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. Реалността през моите очи е съвсем различна – в последните две години се запознах със стотици млади българи от различни градове, които са с много високо образование и работят на ключови позиции в различни световни компании или са имали смелостта да започнат собствен бизнес в България. За тези млади иноватори големината на българския пазар е без значение, защото те могат да работят от тук, но да продават в целия свят. Процентът на българите, които се завръщат от чужбина, се покачва всеки ден. Тези хора са не просто прекрасни професионалисти, те са и социално отговорни, те искат да извършат промяната в България и се борят за това като истински революционери на новото време. Тези „двигатели“ и тяхната енергия ме зареждат всеки ден и ме карат да се чувствам част от нещо значимо, нещо, за което си заслужава да живееш, а не просто да съществуваш.
Патриотизъм, предизвикателство, любопитство или каква точно е причината да се върнеш след толкова години в странство отново в България?
Две са причините – стремеж към пълно щастие и към пълноценен живот.
Годините в чужбина ми дадоха много в професионален и личен план, но в един момент успехите не ми бяха достатъчни. Едно нещо ми липсваше повече от всичко – семейството. Възможността да споделиш всеки момент – хубав или лош – с най-близките си хора, това е незаменимо. Това е пълното щастие за мен и след шест години в чужбина аз просто си го поисках.
Колкото до пълноценния начин на живот, никога не съм се чувствала по-полезна и по-жива, отколкото през последната година, която посветих на борбата с предизвикателствата в нашето обществото, на каузите за позитивна промяна, на стремежа към по-добър живот тук, където се чувствам най-щастлива. Тази борба е на всеки от нас, тя не е просто обществена или политическа.
Имам чувството, че у нас патриотизмът е криворазбран, ти как би дефинирала по-точно тази дума?
Дълга е темата и доста противоречива. Много са в България псевдопатриотите, но и тях ги разбирам – те се вкопчват в миналото просто защото се страхуват от бъдещето. През моята призма патриот е онзи, който обича и уважава родината си и ежедневно се бори за нейното съхранение, но и за нейното развитие.
Какво им липсва на другите държави, което ние имаме? С какво сме по-добри?
Имаме светкавичен интернет и красиви жени!
Нищо не им липсва на другите държави и не смятам, че човек трябва да се води от подобни показатели, когато избира мястото си за живот, защото тези неща са субективни.
Въпросът е кое е важно за теб? Кое те прави щастлив? И ако отговорът на този въпрос е бърз интернет, интензивен социален живот, бързи и достъпни възможности за развитие и широк кръг от млади и мотивирани предприемачи, които все още са готови да си помогнат, вместо да се прецакат, тогава България е мястото за теб!
А какъв е добрият пример, който натрупа през годините зад граница, и искаш и можеш да приложиш тук?
Първите четири години, които прекарах в Германия, са най-трудните в моя живот до този момент. Опитът ми сочи, че мнозинството младежи, които заминават за чужбина директно след училище, са доста неподготвени както за живота зад граница, така и за обучението, което им предстои. Голяма част от моите състуденти бяха работили поне две години, преди да изберат какво да учат в университета. Те бяха обикаляли света, бяха експериментирали с работа в различни сфери и чак тогава бяха взели своя осъзнат избор. Важно е и в българското образование да се прокарат часове по кариерно развитие, важно е бизнесът да осигурява стажантски програми за ученици, където те за един месец или за едно лято да се докоснат до определена професия и да разберат дали това е наистина нещо, в което са добри и ще ги прави щастливи да го работят цял живот.
В Америка, от друга страна, за пръв път се сблъсках с понятието социален капитал – изграждането на устойчиви и взаимополезни връзки между приятели, познати, бизнес партньори и колеги. Там имах възможността да участвам в близо 11 бизнес асоциации и да доброволствам в техните отдели. Целогодишно тези организации предоставяха десетки възможности на техните членове да се срещат, да се обучават, да се рекламират, да изграждат устойчив социален капитал. В компанията, където работех, присъствието ни по тези събития носеше близо 15% от оборота на годишна база.
Това са две мои каузи, за които аз вече работя в България.
Образованието в чужбина – по-скоро предимство или недостатък е за кариера в България?
Образованието в чужбина може да бъда само предимство. Да, разликите в начина на работа в България и в чужбина са доста и адаптацията невинаги е лесна и бърза. Но както аз обичам да казвам: ще има неща, които там функционират по-добре, докато не променим нашите тук.
Кои бяха най-големите предизвикателства пред теб, когато се върна?
Да си намеря среда. По-голямата част от моите приятели са пръснати по света и когато се прибрах в Пловдив, нямах много познати, с които да се виждам и да излизам. Много българи, които се прибират, се сблъскват с това, но истината е, че вече има толкова готини места в София, Пловдив, Варна и по другите градове, където човек може да отиде на събитие, на семинар и да срещне себеподобни, дори да се присъедини в организация, чрез която да бъде обществено активен. Възможности хиляди!
С какво се занимаваш в момента? Разкажи за проектите, върху които работиш.
Аз съм маркетолог по образование и с това си изкарвам хляба. Помагам на малки и средни фирми да изготвят своята дългосрочна маркетинг стратегия и след това с моя екип работим по изпълнението на всяка една точка от тази стратегия. Накратко, ние изпълняваме ролята на външен маркетинг отдел за фирми, които нямат нужда от такъв 24/7.
През 2015/2016 година съм локален президент на най-голямата младежка организация в България – Junior Chamber International Bulgaria (JCI Bulgaria), където чрез различни трейнинги и семинари ние развиваме мисленето и способностите на нашите официални членове и чрез проекти в сфери като мултикултурно развитие и развитие на бизнес средата в България спомагаме за позитивната промяна в нашето общество.
Скоро отваря врати и Limacon – център за развитие на социален капитал в Пловдив. Създадохме го заедно с Иван Бондоков, на когото дължа голяма част от вдъхновението си през тази година, в която се посветих на работа в обществена полза. Нашите обучителни, културни и занимателни програми за деца, младежи и възрастни се фокусират върху изграждането на три жизненоважни ценности в нашето общество:
желание и смелост да изживеем мечтите си, стремеж за усъвършенстване на себе си и нужда да споделяме идеите си със съмишленици и да се чувстваме щастливи в един дълбоко свързан свят, където социалният капитал е тайната съставка към нашата рецепта за успех.
Ти си част от екипа на филма „България в четири сезона“, разкажи малко повече за идеята и за хората, които стоят зад нея.
„България в четири сезона“ е проект на моя най-добър приятел от детските ми години Стефан Апостолов – безкрайно добър млад режисьор от Лос Анджелис, който преди близо две години ме зарази със своята мечта, а именно да заснеме филм за България. „България в четири сезона“ е късометражен филм (7–10 мин), който има за цел да възпроизведе известни събития от историята на България, да покаже природните богатства, скрити по нашите ширини, както и да разкаже за обичаи и традиции, характерни за нас, българите. Не, това не е поредният документален филм за България. Това е една завладяваща история, в която главният герой – шестгодишен български юнак – минава през различни приключения, обикаляйки българските земи от миналото и настоящето. По пътя си той е изправен пред много перипетии, но възможността да опознае своята вековна история, досегът с богатството на българската музика и култура и срещата с легендарни и вдъхновяващи български личности му помагат да преодолее страха и да повярва в себе си и в силата на своя дух. Филмът обещава да бъде още по-силно въздействащ, защото ролите на голяма част от героите ще бъдат изиграни от известни по цял свят български спортисти като Йордан Йовчев, Александра Жекова, Петър Стойчев, Ивет Лалова, Николай Бухалов, Димитър Бербатов, отбора по художествена гимнастика и др.
На 26 август снимаме последната сцена – боя при Шипка, – а след това ни очаква дълъг и много интересен период на постпродукция. Надяваме се да пуснем филма през април следващата година, стискайте ни палци!
А какви са четирите сезона на националната ни идентичност? Има ли тя нюанси и какви са те?
Българите сме нетърпеливи, но упорити, безкрайно умни, но мързеливи, комуникативни, но само сред „наши“ и потъпквани, но вечно оцеляващи.
Според теб каква е отговорността, която всеки от нас трябва да поеме пред страната ни?
Отговорността за собствените си действия или съответно бездействия. Няма един човек, една партия, една организация или една обществена група, която трябва да поеме вината за състоянието на нашата държава. Всеки от нас персонално е отговорен за това нашето общество да се развива в положителна насока.
Но не всичко зависи от нас, в този ред на мисли какво трябва да направи бизнесът, за да задържи младите и способни хора в България?
Бизнесът трябва да се модернизира и тук нямам предвид само оборудване, а по-скоро начин на мислене. Младите хора обичат предизвикателна и разнообразна работна среда и бизнесът трябва да им я осигурява, ако иска да ги задържи. Българските фирми трябва да инвестират повече в обучения и семинари за своите служители, в тиймбилдинги за сближаване на персонала, в иновации, които да променят света и начина ни на живот. Това ценят младите служители и това ги вдъхновява да работят усилено за една компания.
Кои са личностите, на които се възхищаваш? Откъде се зареждаш с вдъхновение?
Възхищавам се на хора с високи морални ценности, които умеят да поемат отговорност в тежки моменти. Вдъхновяват ме всички мои приятели и познати, с които всеки ден споделяме трудностите и успехите в борбата за един по-смислен и по-пълноценен живот в България.
Как е подреден денят на успелия човек?
Ако питате за деня на успелия в професионален план човек, няма как да отговоря, защото не се чувствам успяла. Та аз тепърва прохождам или поне така се чувствам.
Но мога да споделя как минава денят на един истински щастлив човек, който води пълноценен начин на живот: събуждам се до най-големия ми проводник на енергия, не закусвам, работя по 12 часа на ден, в които в повечето случаи се срещам с много амбициозни и силно мотивирани хора, които искат да стартират или да подобрят своя бизнес, вечерите се срещам с приятели, посещавам семинари или работни срещи на JCI Plovdiv и с нетърпение очаквам нощите, в които, ако не работя до късно, както в този случай, имам привилегията да се гушна в обятията на най-любимия си човек.
Сподели с нас твоята мантра за успех?
Успех е всичко онова, което ни прави щастливи. Просто разберете какво ви прави щастливи и не спирайте да го правите!