Защо Джон Сноу ще е кралят в „Игра на тронове”?
Разшифровано от литературата
Да се върнем към април 2011 година, когато започна сериалът на HBO „Игра на тронове”. Сезонът ни отведе в света на Вестерос и още от първите минути стана ясно, че това няма да е типичното фентъзи, че ще излезе от конвенцията. Макар че имахме един ясен положителен герой – Нед Старк, и един явен отрицателен герой – Ланистър, чийто двубой прави паралел със сюжета на рицарския роман „Войната на розите”, веднага се разбра, че няма да гледаме типичния сериал за рицари и дракони. Но колко са големи изненадите и
наистина ли не е трудно да се предположи кой ще е победителят в играта на тронове?
Ако разлистим пластовете, ще открием, че в сърцевината си разказът е запазил традиционната епична форма, а героите се подчиняват на определени литературни архетипи. Основната история се крепи на войната за трона между герои с контрастиращи си характери, като колкото повече се приближаваме до кулминацията, толкова по-малко стават героите, за да може водещите от тях да излязат на преден план. Това е класическа повествователна техника за фентъзи жанра. Тя избистря ролята на протагониста и моралната борба между доброто и злото.
Въпреки че излиза наяве в кулминацията, мисията на централния герой в „Игра на тронове” – Джон Сноу, е заложена в историята още от самото ѝ начало. На него му е писано да седне на трона като крал. Но преди да обърнем внимание на съдбата му като повелител на Вестерос, нека погледнем по-близо литературния архетип на краля. В приказните истории
кралят е фигура, изпълняваща две функции – да носи стабилност и да обединява.
Ако го прави ефективно, царството процъфтява, а ако не успява, царството се превръща в място на конфликти и хаос. Тогава трябва да се появи нов владетел, който да заеме мястото на стария.
По този принцип са описани класически рицарски истории като крал Артур и рицарите от кръглата маса, модерни фантастични поредици като „Междузвездни войни” и мисията на Люк Скайуокър и анимации като „Цар Лъв” и основната фигура в него – Симба. Новият крал често е принуден да живее в изгнание, в неведение за истинския си произход и съдбоносно предопределение.
Междувременно неговото царство потъва в хаос под управлението на самозван и тираничен лидер. Истинският крал трябва да премине през обучение и премеждия, чрез които да открие вътрешната си сила и да сглоби парчетата, които ще му покажат истинското призвание. Накрая се изправя срещу тираничния владетел, побеждава го и заема мястото си на крал.
Историята на Арагорн от "Властелинът на пръстените" съответства най-силно на този модел, а "Игра на тронове" е силно повлияна от поредицата на Толкин.
Самият Джордж Р. Р. Мартин казва, че се е вдъхновил от фентъзи епоса и го е следвал при сцените, създаващи напрежение, и логичния завършек.
Ако сравним съдбата на Арагорн с тази на Джон Сноу, ще открием много прилики – и двамата се подчиняват на един и същ типаж. Свързани са със семейства, които някога са били начело на въпросното царство, а предците им са загубили управлението заради ненаситната си жажда за власт. И двамата са в символично изгнание, на края на света, но защитават територията си от размириците наоколо. С напредването на сериала демонстрират кураж и отговорност, които трябва да ги подготвят за бъдещата им роля.
Те трябва да обединят царството не за своя лична облага, а за благоденствието на всички, тъй като моралът и дългът им са станали по-важни от личните приоритети.
С подобно значение е и образът на Денерис Таргариен. Тя също като Джон и Арагорн живее в изгнание, преминава трансформация, която показва пътя ѝ на кралица, фокусирана е върху придобиването на власт и отговорност, освобождава тези, които страдат от тиранията. Но все пак Денерис не се вписва в кандидата за крал. Според митологиите кралят е символ на стабилност и хладнокръвие, човек, който носи спокойствие и авторитет.
А в образа на Денерис има сянка на жестокост. Тя реагира остро на критиките и в нея се крие спотаен гняв, който може да се превърне в сляпа агресия. Ако Джон убива само по необходимост, Денерис се наслаждава на агонията на враговете си. Това я прави потенциален източник на безредие и зверства. Съответно нейната победа не би била логичен край на безсмисленото страдание, заради което се води играта на тронове.
Остава да се провери дали Джон Сноу ще триумфира в края на сериала само защото спазва принципите на кралската фигура от литературата. Но той изглежда единствения герой, способен да донесе надежда и ред, да прекрати зимата и да даде начало на пролетта.
Първи епизод на сезон 8 на Game of Thrones е факт
Пет версии за финала на Game of Thrones
Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв