Falshimento mori! - Falshimento vivere!

Жоро Панчев

Понеделник с душа на петък, двама от нашите и много яка музика си е чиста проба парти в офиса. Стартираме от ранни зори (за мен са си такива – бел.ред.) с Илиян Ружин и Иван Хадживеликов, които хем се водят утвърдени имена, хем здраво са се потопили в ъндърграунда. Не знам как ги правят така нещата, но явно си знаят точната доза, която надлежно приемат вече десетина години, поне един път в седмицата (в текущия случай в ефира на радио Бинар). Музикалното им предаване Falshimento е дълбока глътка инди и некомерсиална музика, която иначе рядко намира място в конвенционалните радиостанции. С други думи това е твоята възможност да чуеш музика, която да разчупи радио скуката, която те е налегнала, и да се срещнеш с артисти, които са пропуснали да те посетят във фийда.

Отскоро дуото пренася музиката от ефира и на сцените на столичните клубове, като вече ни докараха на крака поета революционер Сол Уилямс, а тепърва им предстои едно двойно събитие през декември под името The Double – цял уикенд с The Comet is Coming и Sons of Kemet. Затова ги следим изкъсо тук, слушаме ги внимателно, когато ни е до М-У-З-И-К-А, а днес им даваме свободата да си говорят каквото си поискат в интервюто ни по надолу.

Вие нямате аналог, пък сте Фалшименто и малко се обърквам по веригата. Дайте си някаква дефиниция един на друг, за да ни въведете в обстановката. (Иван за Илиян, Илиян за Иван, в този ред на мисли.)

И.Х.: Илиян е този, който знае какво значи радио, как се прави радио, какво е добро радио. Иначе – интелектуалец, хипар-хуманист, културтрегер, фен. Понякога супергерой, честно.

И.Р.: Иван е. Когато той говори, дори и Логосът (тоест Аз) мълчи.

А зад името Фалшименто стои ли някаква специална символика?

И.Х.: Абсолютно изпразнено от съдържание, тъй като вече всичко около нас е от истинско по-истинско. Сега го ползваме само като поздрав: Falshimento mori! – Falshimento vivere!

И.Р.: Чак символика. Ние post-truth-a си го прекопаваме и поливаме, но и да сочиш с пръст и да викаш кой е фалшив не е ок. Ето го Бодрияр, как хубаво го е казал, макар и неразбираемо. Затова, кротко в кьошето си настръхвайте, кой колкото може и от каквото там.

И колко време вече разцъквате из музикалната радио скука?

И.Х.: Както каза един клет милениал наскоро,

бате, не казвай, че над осем години си в ъндърграунда, това май не говори добре за теб.

И.Р.: Радио скуката все така преобладава и натъртва за себе си. Ако си в автомобил и се прехабиш да си пуснеш софийско радио –  най-интересното е “дарикносталжи”. Кажи честно. Иначе „младежката аудитория“ ми е любимо. Пуснете си изказванията на кандидатите за кмет на БНР и бройте колко пъти е казано. Въобще в „интернет пространството“ сме.

Ограничавате ли се жанрово? Имате репутацията на хора, които пускат платени поздрави, обяви, дори и техно и рап понякога, ама все пак…

И.Х.: За съжаление, както всеки днес, ограничаваме се предимно времево. Искаме да пуснем света, но няма как. А и не трябва. Иначе, когато претендираш да пускаш нещо ново, жанровете стесняват менюто. А не искаме това, нали?

И.Р.: Според Розмари Стателова жанровете са класика, фолкор и поп. Ограничили сме се в попа.

Не правите впечатление на хора, които търсят внимание на всяка цена, а го приковавате лесно. На какво дължите нетипичното си за нашите ширини любопитство, звучене, визия и чуждестранен интерес?

И.Х.: Хубаво е да ти се прави това, което правиш. Онлайн пък няма и географски ширини, така че…

И.Р.: С подобен тип комплименти най-много да те запишем в геста за следващите два концерта. Готово. Иначе често му пях на уше на И.Х.

Поне за малко да сме различни, да сме отракани и даже нелогични.

Взе, че ме разбра правилно.

Уменията ви се простират от танцувални до актьорски, но май музикалният ви нюх е най-добър, от къде тръгнахте, през какво минахте и как го развихте през годините?

И.Х.: Пълен кръг. Все едно никъде не сме ходили. Защо така?

И.Р.: Последният и единствен път, когато сме танцували на едно място, е в студиото в екстатичен ступор от това, че Вежди Рашидов дойде да реже лентичка на радио Бинар, което имаше слоган „Извън схемата“.

Добре, а какъв точно е филмът, в който влизате, докато търсите нова музика?

И.Х.: В новините. Не е филм, новини са, нюзфийд.

И.Р.: „Лошите“ така го направиха, че сама идва при теб.

А по какъв критерий редите плейлистите си? Свързвате ги с лични преживявания или…

И.Х.: Във Фалшименто винаги звучи най-новата и харесвана от нас музика. Личните преживявания – после.

И.Р.: (Смее се.) Не че наистина се смея, но така текстът откъм дизайн е съвсем истински.

Ако ми позволите да се движа по ръба на тъпите въпроси, бих попитала от какво се вдъхновявате за работата и живота като цяло?

И.Х.: От Рада, Елена и още двама-трима, те много добре си се знаят. Не може 24/7 от всички.

И.Р.: Много лъжевдъхновители на пазара.

Пазя се от цинизъм, сарказъм и целулит.

Четох някъде, че си падате концертни и фестивални фанатици, още ли е така? И кой е последният концерт, на  който ви настръхнаха косите?

И.Х.: Не че нашето гардже е най-хубаво, но когато Сол Уилямс слезе в публиката, едновременно замръзнах и се нахилих.

И.Р.: Возим се по скоростния булевард “Брюксел” с Тату, Мадс и Расмус от Liima. Проверявам си в телефона към кой терминал да завия. Е, леко съм бил кривнал към бетона, но високите, които изкараха тримата в хор, си бяха само за мен. Косите ми настръхнаха 10 минути по-късно, като си дадох сметка какво щеше да стане. 

Отскоро пренасяте музиката от предаването си и на живо в столичните клубове, как и защо се стигна до материализиране на интересите ви?

И.Х.: Столичните клубове носят на много, надяваме се с нашите десет цента да помогнем във всеобщата засилка: Sofia can’t wait.

И.Р.: „Джена, телепортирай ме”, та чак ме материализирай. Апроприираме и даряваме на гладното културтрегер.

Споделете, ей така, между другото, и три имена, които много искате да ви се случат на софийска сцена?

И.Х.: Four Tet, Flume, Colin Stetson.

И.Р.: Alabama Shakes, BadBadNotGood, Lisa Gerrard.

Кое е най-скорошното от серията събития, които организирате?

И.Х.: The Double е най-лудият ни цирк досега. Едно от най-силните имена в момента в Лондон, извънземният саксофонист Шабака Хъчингс, води два свои проекта. На 2.12. – петък – са The Comet Is Coming, чийто дебютен албум с космо-джаз-пънк-на-края-на-вселената от пролетта само преди седмици се бореше за Mercury Prize с Дейвид Боуи и Рейдиохед.

И.Р.: В неделя – на 4.12. – са Sons Of Kemet – по-известният му проект с два сета барабани, туба и сакс. Танците ще са сериозни в *Mixtape 5*, имаме най-доброто от Лондон, заповядайте!

Кои са бг артистите, които заслужават вниманието ни, а ние често пропускаме да чуем?

И.Х.: Все повече са. И все пак не пропускайте Stop The Schizo и особено Стругаре.

И.Р.: Crocs in Tears, Anna Bo, Жлъч, GRДD.

В какво се заслушва най-често родният слушател?

И.Х.: В смартфона си.

И.Р.: Значи, И.Х. го закова. УС на БНР да му мисли.

И последно, ако бяхте музиканти, на кого щяхте да приличате? Поне малко…

И.Х.: По осанка винаги съм бил близо до Аксел Роуз – и преди, и сега.

И.Р.: Ако? Никога не е късно за албум с коледни хитове. И.Х. на вокали и китара, И.Р. на кахони мишунг. Поне малко от чувствителността на Israel Kamakawiwoʻole.

Запознай се и с Милен – диригент на водопад и симфоничен оркестър