Биташки находки плюс промоция - спомен от детството

Предпразничният период  се характеризира с Голямото обикаляне за още По-голямото пазаруване на подаръци за близки и познати. Някъде към средата му вече сме изчерпани откъм идеи и сюжети и в крайна сметка, загубили чувствителност и въображение, ни се вие свят от подаръчни комплекти, козметика, книги и китайски Дядо Коледовци.

Подаръкът за любим човек трябва да е персонален, трябва да сме погледнали света през неговите очи,

не пречи и да сме слушали внимателно, когато е въздишал по нещо или се е зазяпвал на някоя витрина. Най-стоплящи са тези именно подаръци, които показват, че някой ни познава, знае примерно коя е онази книга от детството ни, която толкова искаме да разлистим пак, за да ни припомни една лятна вечер на двора вкъщи, черешата, надничаща през прозореца и песента на щурците.

Ако все още имате незачертани позиции в коледния списък или пък ако искате да зарадвате някоя персона, която вече си има всичко и можете да я спечелите единствено със специално отношение и сантиментален подарък – предлагам ви една алтернативна шопинг дестинация за находки – Битака. Тук вероятно някои ще зацъкат с език и ще кажат – „Ама как така?”.  Ами всъщност много просто – понякога е много хубаво да излезеш от рамките си. Ходенето за находки до т.нар. Малашевски мол е едно екзотично преживяване, което може и да не даде резултат откъм откривателства, но пък да се окаже подарък за самите вас. Първо, в линия е с идеята за ограничаването на свръхпотреблението – могат да бъдат открити предмети, които чакат да им бъде вдъхнат нов сантимент или да бъде рециклиран старият. Освен това да си „нещотърсач” е рядка и ценна емоция, която носи истинско удоволствие. 

Самото достигане на заветната дестинация не е лесно – в съботния (или неделен) ден се изисква да станеш доста рано (пазарът стартира в ранни зори) и при неналичието на кола да се повозиш едни тридесетина минути в градския транспорт. Вече достигнал този район, имаш ободрителни екстра петнадесет минути (плюс лутане и загубване) ход по идилични улички, напомнящи красотата на някой малък град, докато достигнеш локацията на алъш-вериша. Ако си същество от женски пол, в даден момент ще забележиш, че преобладават леко съмнителни на вид същества от противоположния, но, разбира се, това не трябва да те стряска, просто дръж чантата си под око. Озовала се насред цялото стълпотворение от

шумни продавачи, продавачки, кой знае защо облечени във фламенко рокли,  нагъващи кюфтета купувачи и предмети от всякакъв вид и естество,

бях нападната от един спомен и едно впечатление едновременно. Спомних си как татко ме водеше на много подобен битак, когато бях малка, и  ми стана някак мило. От друга страна, мястото ми напомни за началото на „Девет седмици и половина” и как Ким Бейсингър среща Мики Рурк (преди да стане напомпано животно) на такъв един американски битак, където тя се захласва по играчка кокошка, която снася яйца (Руска! И аз имах такава).  Но да не се отклоняваме от темата. Търсиш, но и ти не знаеш какво търсиш. Просто ти е хубаво – от ранния час, от неизвестността на това, какво ще намериш, от запомнящата се гледка на бетонна пустош, тук-там някой бурен, каруца на пътя и самолет в небето. Идилия.

Следва дълбоко потапяне в асортимента от предлагана стока, поне докато вниманието ти не се пренасити и не се отегчиш леко, защото мястото има площта на голям мол – не на шега. Със сигурност това би било и добър излет за фотограф-любител – изобилства от моменти, които биха били красиви, запечатани на лента. Някои от артефактите за продан наистина са доста озадачаващи, като например втора (поне) ръка вибратори или семейни снимки, но вероятно присъствието им предполага наличието на някаква пазарна ниша. Не е изключено да отнесете лек парфюмен аромат на изгоряло по себе си, тъй като мургавите сънародници, предвид кучия студ  навън в този ранен час, кога подпалят нотни листа (ама тъжно е да гледаш как гори музика), па кога някоя и друга непродаваема дреха.

Ще попитате вероятно в крайна сметка увенча ли се с покупка това ранноутринно скиталчество. Отговорът е – да. Тя си стоеше в целия си несмущаем стил и класа, като някое недоразумение измежду несъпоставими на красотата й артикули – почти неупотребявана маркова чанта, испанска. Даже не успях да се пазаря за цената й (а се бях подготвила за оратория), просто смешна за предмет от такава величина. Освен чантата си подарих един прекрасен съботен следобед – пътуване назад към детството. А бяхме тръгнали за матрьошка.

Още една идея за подаръци: GIFT GUIDE за бяла коледа.