„Любовта на Анатол“ ни разказва за илюзиите, с които се храним

Една малка театрална работилница, наречена „Сфумато“, разположена между два по-големи и известни столични театъра, ни предоставя възможността да се потопим във водовъртеж от емоции с постановката „Любовта на Анатол“. Емоции, свързани с любовта, както загатва и заглавието.

След Свети Валентин е време да свалим розовите очила и да направим критичен прочит на любовта, за да слезем отново на земята.

„Любовта на Анатол“ ни дава тази възможност. Главният герой Анатол, около когото се завъртат 7 различни любовни сюжета с различни и нетипични жени, можем да определим като Казанова или Дон Жуан, но всъщност през донжуанството му прозира несигурност и страх относно собствените му чувства и искреността на любовта, в която се кълнат любимите му. Жените на Анатол нямат аналог – всяка е различна и уникална сама по себе си, всяка събужда у главния герой различно чувство и различни желания. Жената дете, жената от висшето общество, омъжената жена, момичето от предградията, бъдещата булка… всяка представя живота в различна краска. А най-добрият приятел на Анатол – Макс,  е негов съдник, другар, адвокат.

Искаш да си демон, но си само жена… и това е достатъчно!

Зрителят сам може да тълкува поведението и мотивите на героите, да се припознава в тях или да се разграничава. Едно е сигурно обаче – задължително е да изпита емоциите на поне един от тях. Дори да не си признава пред останалите или пред себе си, зрителят ще усети в себе си онова чувство на съпричастност и разбиране на драмата на героите, защото самия той несъмнено е попадал в поне една от 7-те различни сюжетни линии, които актьорите ни поднасят с прекрасна и истинска игра.

И това носи успокоението, че всички ние сме жертви на любовта, съзнателно или не, желана или не, споделена или не, щастлива или горчива. Осъзнаваме, че всеки храни различни илюзии относно любовта и относно партньорите си.

Антон Угринов, режисьор на пиесата, в интервю пред БНР споделя: „Любовта на Анатол“ е пиеса, която се занимава с големите илюзии, които всички ние имаме в любовта за любовта. Илюзията, че този път ще бъде различно, илюзията за това, че искаме да знаем истината, а не можем да я понесем.

Илюзията за това, че сме единствени и неповторими в очите на другия."

Въпреки че пиесата е писана по времето на Първата световна война, нейните сюжети остават актуални и днес, защото любовта е вечна във всичките си форми – искрена, споделена, обсебваща, невярна, несподелена, боляща. Макар и в края да остава усещането, че любовта във всичките й проявления е измамна, вечният стремеж към това чувство остава и дори разгаря с още по-голяма сила. „Обичаш ли ме?“ е въпросът, който остава да ехти, след като затихнат аплодисментите в края на представлението.

„Анатол е специална роля за мен. Тя ме промени в дълбочина. Освободи ме от натрупано разочарование през годините. Отвори се място за нещо ново, чисто и истинско.

Анатол е човек, през когото мога да преживея отново и отново свои разочарования и наслади. Персонаж, който ме провокира да търся отговори на въпросите за разминаванията, илюзиите и мечтите в любовта. Текст, който ме накара да оценя и да запазя в себе си онези мигове на пълно щастие, пълни с живот. Мигове, които трябва да сме благодарни, че са ни се случили. „Миг като вечност“.“ – Сотир Мелев, актьор.

Автор на пиесата е австрийският драматург Артур Шницлер, актьорите са прекрасни млади хора, които успяват да ни пренесат в света на техните герои, изпълнен с много терзания, кръстопъти, но най-вече с бушуващия ураган на любовта.

Следващото представление ще се играе на 20.02.2017г. в „Сфумато“

Още една постановка, която ще те оплете в мрежите си.