Нещата от живота

Шестата поред музикална имплозия на британеца се нарежда сред задължителните заглавия през 2017 г.

След близо четиригодишно затишие нечовекът Bonobo напомни за себе си по подобаващ начин. Migration e точно това, от което феновете имаха нужда – прецизна надстройка на стила, превърнал се в запазена марка и преплитащ даунтемпо с наситени оркестрации.

Процесите, случващи се в главата на магьосника зад пулта Simon Green aka Bonobo, прескачат физическите измерения и злободневния прочит на темата за миграцията. Дали защото постоянно циркулира между Стария континент и Щатите, където се е установил от известно време, или поради някакви други лични търсения, музиката му има свойството мигновено да те пренесе в паралелен свят с по-малко вътрешна турбуленция и повече фрагментарност.

В Migration демаркационните линии между жанровете са една идея по-невидими, отколкото в предходния The North Borders. И ако ранните заигравки с елементи от трип-хопа, фънка и дръм-енд-бейса, както и успешното диджействане на европейска сцена дават основание Bonobo да бъде набеден за олекотена версия на безкомпромисния Amon Tobin, то последната му работа уютно щрихова предимно в очертанията на характерното за него звучене. А това не бива да учудва никого, щом става въпрос за артист под шапката на емблематичния лейбъл Ninja Tune.

И понеже рискуваме да се отплеснем в абстракции (повече дори и от някое парче на мистър Green), веднага превключваме на конкретни тракове от новия му студиен албум. Той самият го определя като силно повлиян от трансформациите на собствената си идентичност вследствие номадския начин на живот по време турне.

Пилотният сингъл Kerala със семплираните вокали от една позабравена песен на R&B дивата Brandy се явява своеобразно продължение на Cirrus от The North Borders, а френетичното видео с лутащата се по улиците Gemma Arterto отново залага на стоп-моушън ефектите.

За други четири от общо дванадесетте парчета в албума Bonobo е поканил гост-вокалисти. В No Reason австралиецът Nick Murphy, доскоро подвизаващ с псевдонима Chet Faker, напомня на един по-меланхоличен Jimmy Somerville, а от видеоклипа пак ти се завива свят. Шизофреничната визия е резултат от специфично движение на камерата и инспирирана от т.нар. хикикомори – феномена на крайна самоизолация от социалния живот сред млади хора в японското общество.

Обсебващо мелодичният глас на Nicole Miglis от нашумелите Hundred Waters залага в Surface потенциал, способен да превърне парчето в по-комерсиален хит. Умелото съчетание на биийт с перкусии приковава вниманието и допълнително подчертава тревожното усещане за нещо мистично, случващо се под повърхността и отвъд сетивата.

Статутът на пълнокръвна балада се пада на Break Apart с вълнуващия, определян като безполов контраалт на канадеца Milosh от дуото Rhye. На завръщане към афробийта от по-ранните години на Bonobo се натъкваме в Bambro Koyo Ganda – доста сполучлива колаборация с мароканската гнава банда Innov Gnawa.

Клавирният акцент в откриващото албума и едноименно парче Migration форматира от самото начало минорен и леко носталгичен облик, доловим дори в по-енергичните Оutlier или Ontario. Mакар и перфектно полирани откъм звукоизвличане, до известна степен всички инструментални тракове са издържани в една вече разпознаваема стилистика, поради което критиката на моменти е пестелива в отзивите си. На другия полюс застава твърдото ядро от почитатели, видимо доволно от новата порция класически Bonobo.

И докато Simon Green се чуди дали вкъщи е мястото, откъдето идваш, или територията, на която се задържаш за по-дълъг период, той отново е в движение със своята многочислена банда. Къде точно се подвизават, може да провериш тук. И евентуално да ги последваш зад граница, понеже този път няма да ни споходи радостта да стъпят на българска сцена.

Иди на музикално пътешествие с Trentemøller.