La Femme – френската банда, която ни покори със звук и стил
Двамата основатели на френската банда за нещата от живота пред Go Guide
Фотографии: Диана Попова, @bluebottleflower
Близо година преди първия концерт на La Femme в София слушам Саша Гот на почти импровизиран акустичен лайв в КЕВА.
Саша идва в България, за да проследи корените на собствената си история до българския си дядо, а по пътя попада на любимите ни градски – Ража и Илияна от Dead Man’s Hat. Двете го убеждават да свири в София, преди да замине обратно за Франция, което ни събира в артистичната градина за интимен концерт. Скоро Саша тръгва за Франция, но е убеден – напролет идва с цялата банда за голямо шоу в София.
Останалото е история, която се преплита с тази на Go Guide за едно интервю, взето само ден преди концерта в Joy Station.
До Саша вече е и Марлон – двамата основатели на бандата ме приемат като своя, пускат ми демо от предстоящия албум и ми казват, че ако в някой момент от живота нещо се счупи, е очевидно, че нещо се губи, но никога не знаеш какво ще спечелиш вместо това. Философия за живота, която все по-често имаме нужда да си припомняме.
Забелязах, че в музиката ви има много препратки към различни места. Вярно ли е това?
Марлон: Да, абсолютно. Често свързваме местата с конкретни мелодии. Понякога дори казваме: „Искам звуците на барабаните да са като в Берлин“. Харесва ни да свързваме местата с техните уникални звуци.
Как се случва това? Намирате вдъхновение в местата, които посещавате, или търсите места за вдъхновение?
М: По-скоро е микс от двете, като понякога се основава на стереотипите за мястото. Например Хаваите имат специфично звучене в съзнанието ни. Интересно е, че целият ни албум, кръстен на Хаваите, звучи много хавайски, въпреки че никога не сме били там. Различните градове имат свои собствени звукови подписи – като Берлин, Тексас, Калифорния, Испания.
Всяко място влияе на музиката ни по уникален начин.
Ако София трябваше да бъде звук, какъв щеше да бъде той? Или ако трябваше да направите песен за София, каква щеше да е основната тема?
Саша: Всъщност започнах да правя демо, наречено „София“, последния път, когато бях тук. В него има смесица от хард геймърско техно, средновековие и болшевишка линия. Ако беше песен, вероятно щеше да включва и магическо звучене на орган – много еклектично.
Изглежда, че двамата имате различна представа за София обаче. Марлон, какво е твоето усещане за града?
М: За мен София се усеща като вятър от женска целувка. Това е уникално усещане.
От всички места, на които сте били, има ли едно, което наричате свой дом?
М: Всеки бар, в който свирят или пускат рокендрол и хубава музика от 70-те или 80-те години, ми се струва като дом. Става дума по-скоро за усещането, отколкото за конкретно място. Добрият стар суинг, кънтри, рокабили, соул музика като Джони Кеш – тези звуци ме карат да се чувствам у дома.
С: Вчера почувствах силна връзка тук, почти като че ли това е моят нов дом.
Чувствам София сигурна и позната, сякаш се връщам в родината.
Саша, ти дойде тук за първи път, за да търсиш корените си, нали така? Намери ли ги?
С: Да, това е голям и дълъг процес, но аз се свързвам отново с тази страна.
Как започнахте да се занимавате с музика? Планирано ли беше, или се случи естествено?
М: Майка ми го планира за мен. Тя ме принуждаваше да се занимавам с музика още от малък, въпреки че аз исках да свиря на гайда. Първоначално не ми харесваше, но когато станах на 17 или 18 години, започнах да я ценя повече. Исках да бъда художник, но в крайна сметка музиката взе превес.
С: Родителите ми обичаха музиката и свиреха на клавирни инструменти и пиано. Започнах да свиря на китара, след като си счупих крака при ски инцидент и останах блокиран вкъщи за шест месеца.
Китарата беше там и аз се вманиачих по нея.
Това е интересна история, от която сякаш можеш да си извадиш поуката, че животът продължава. Влагате ли тази философия в работата си?
С: Да, някои от песните ни изразяват идеята, че животът продължава дори след неуспехите. Става дума за преодоляване на негативността и намиране на по-добри неща. Животът е цикъл и ние се опитваме да отразим това в музиката си.
Смятате ли, че слушателите разбират посланията, които влагате в песните си?
С: Зависи. Някои хора разбират текстовете и ги намират за полезни в трудни моменти, докато други може да не схванат посланието. Музиката може да бъде терапевтична и да помага на хората да преминат през различни житейски събития.
Какво слушате, когато искате да се почувствате добре?
С: Spirit in the Sky на Норман Грийнбаум и I‘m a Believer на The Monkees са страхотни песни, които повдигат настроението ми.
Когато започнахте групата, представяхте ли си, че ще станете толкова известни?
М: Първоначално не. Не го очаквахме като деца, но когато създадохме тази група, се отнесохме сериозно към нея.
Имахме план:
да репетираме всеки ден, да работим по проекта си, да създаваме добри образи и да се борим да ни записват за концерти. Всеки малък успех ни се струваше като значителна стъпка напред.
Има ли конкретен момент, с който се гордеете особено много?
С: Всяко издаване на запис е горд момент, защото това е трудоемък процес. Пътят ни беше изпълнен с малки, постепенни успехи и сега, поглеждайки назад в продължение на 15 години, виждаме колко далеч сме стигнали. Свиренето в София и други важни моменти ни карат да се гордеем.
Над какво работите в момента?
С: Работим по албум на английски език, като първата песен ще излезе следващия месец. Освен това се подготвяме за американско турне през ноември и за няколко фестивала това лято.
Ако имаше филм за групата, какъв щеше да бъде саундтракът?
С: „Хероин“ на The Velvet Underground и Femme Fatale от 60-те години на миналия век биха били перфектни. Въпреки че не е нужно да вземаш хероин, за да я слушаш, песента улавя много от нашата същност.
Най-новото от LEENA / ТАХОМА / ГЕНА – благодат за сетивата, мед и още нещо за душата
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.