Разтърсващ литературен оргазъм от Дж. Г. Балард, който смущава умовете

„Катастрофа“ е книгата, която стои зад едноименния филм  на Дейвид Кроненбърг от 1996 г.
„Катастрофа“ е роман на Дж. Г. Балард, който вече веднъж смути умовете ни с „Небостъргач“.
Остави летните четива. „Катастрофа“ е разтърсващ литературен оргазъм, за който ще мислиш дълго време, макар и да те е страх да разкажеш на приятелите си.

Спомни си всяко кътче в себе си. Върни се там, където оставаш сам. Дай полет на волните си фантазии. На болните също. Не се страхувай. Не превръщай бялото платно в бяло петно. Пусни боите на съзнанието ти да рисуват. Не се старай да очертаваш красиви линии. Недей.

Хвърляй кофи с боя и изкорени страха от грозното.  Макар и некрасиво, то ще бъде твое.

Това е и „Катастрофа“ на емблематичния Дж. Г. Балард. Огромно платно, по което има кръв, сперма, смачкани брони, спукани гуми, оргия със стотици коли, автоморги и огромен трафик. Това може да те изплаши и да го сметнеш за грозно, но моля те, преди да извърнеш глава отвратено, затваряйки книгата, помисли малко за себе си и твоите лични болни фантазии.

„Катастрофа“ е книгата, която стои зад едноименния филм Crash от 1996 г. Красивият ум на Дейвид Кроненбърг дава екранен живот на историята. Лудостта на литературата и киното позволява проследяването на едни души, толкова заклещени в проблемите си, че чак свободни. Ъндърграунд общество от хора, претърпели автомобилни катастрофи. Разбити души, които превръщат най-големите си страхове и кошмари в полет на сексуална фантазия и неистова възбуда.

Защо не е редно да се възбуждаш от  кожен салон и да правиш секс на автоморга? Защо е извратено да копнееш за стотици коли, врязани в бетонни стълбове? Кой казва? Всичко е наред и всичко е нормално. Именно тук идва голямата роля на тежкото перо. Балард знае как да пише за изкривените неща, така че те да изглеждат напълно ординерни. И защо да не бъдем всички ние заедно в самотата си? Така или иначе някога в „Спутник, моя любов“ Мураками ни каза, че всички ние всъщност винаги оставаме самотни и се въртим в пространството. 

Може да седиш на дивана и да гледаш порно, но не е окей, когато гледаш видео с катастрофи.
Може да изневеряваш на жена си със случайни  мадами от баровете, но не е окей, когато намериш сродна душа, чиито пукнатини идеално пасват на твоите.
Може да имаш жалки фантазии, включващи сексапилната секретарка, но не е окей да си фантазираш за секс между смачкани брони.

Балард преобръща всичкото „може“ и „не може“, създавайки един велик роман, в който атмосферата е тъжна и самотна, мрачна и меланхолична.

И много, много интимна. Дълбочините на ума са безкрайни и няма читател, писател или критик, който има право да може да осъди. Разговорът за „Катастрофа“ е разговор за смисъла на изкуството. Изкуството е изкуство, когато вълнува до крайност. Вади от зоната на комфорт, огъва ръцете, смущава, възхищава, отвращава, екзалтира. Бърка с двата пръста в ума и го прави неспособен да работи, спи и блуждае. Тези произведения не се четат или гледат. Те се живеят и страдат. Всичко останало е халтура.

Плажните четива са средно задоволителен секс. Такъв, който не се помни, не разтърсва, не поти и не боли от сладост, но е по-добре да го има, отколкото нищо. А Балард е разтърсващ литературен оргазъм, след който не спираш да мислиш за изживяването, макар и да те е срам да разкажеш на приятелите си какво си правил с тази книга под завивките.

Имаме още идеи какво да четеш това лято.