Въртим старите идоли, а къде са новите?
В последните десет години „звезди“ изгряват всеки ден, а някак странно - нищо не свети…
снимки: Нели Недева-Воева
На пети септември 1992 г. си отива той – иконичният, непрежалимият, иноваторът, бунтарят, музиката на прехода, социалният поет, извисеният мислител, създателят и вокалист на „Нова генерация“ Димитър Воев.
От пети септември 1992 г. до сега хиляди звезди изгряха, поблестяха и паднаха от небосклона, но нито една не остана да свети дълго, ярко и запомнящо се.
Днес заради Воев и другите, заради Depeche Mode, заради Стефан Данаилов, заради Тина Търнър ако щеш, заради „Оркестър без име“, заради Иван Иванов, заради филма „Коса“, заради Боб Марли, заради Дейвид Боуи, заради всички икони на века се чудим защо в последните двайсет години има толкова много популярни личности и нито един наистина зрелищен, вечен образ, който да остане непоколебимо във времето. В новите известни ли е проблемът, в нас ли, във фаст фууд културата ли, която сдъвква и изплюва всичко със скоростта на стори в Инстаграм? Ние не знаем отговора, но знаем едно – това, което стана cool през последните десетилетия, се превърна във вечност, в легенда, това, което е вайръл сега – до края на седмицата не помним нито как се казваше, нито за какво ставаше въпрос в него.
Защо още ги помним
Не ни мисли за луди носталгици или жалващи се за младостта си мечтатели. Не сме, но кажи ни – можеш ли още сега да затвориш очи и на пълна примависта да запееш The Best на Тина Търнър или да ни кажеш откъде е репликата – „Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?“. Можеш ли импровизирано да изтананикаш „Оставаме“ или да кажеш кой е Димо от „П.И.Ф.“ ? А можеш ли, без да се замислиш, да обясниш кой е Мастъра и защо стана велик?
Можеш, защото тези имена, личности и филми останаха в историята, както казваха нашите баби – „хванаха декиш“.
А сега се опитай да ни преразкажеш последното видео, което гледа в ТикТок, или да ни кажеш някоя реплика на Емили Тротинетката. Меметата в нета са много, тениските „Прекалено стара за Молец“ още повече, но истината е, че според проучване – „Под игото“ си остава най-любимият роман на българите, а историческият филм „Време разделно“ беше обявен за най-добър български филм, и то съвсем наскоро. И това е колкото тъжно, толкова и реално. Останахме при старите си идоли, написаха се много книги след това, заснеха се много филми, създадоха се много песни, но някак никой не можа да ни докосне, колкото класиците, колкото вечните. Което значи, че висотата на новото изкуство е „по-ниско“ от върховете, които достигаше старото. Или?
И въпреки че не сме потънали в черно-бели снимки и не гледаме назад, а напред, някак си ни се ще и новите „звезди“ да се издигнат толкова високо. Да си кажем, без да се замисляме – това е вечно! Да сме сигурни: „Ей, човек, това ще се превърне в легенда!“. Мечтите ни обаче издишат като балоните по дискотеките, а искаме, наистина много искаме това да се случи. Икони, усещащи трендовете и ветровете на времето имаме много, такива, устояващи и побеждаващи го, обаче все някак липсват. Да кажем, че дюнерите в изкуството напоследък с лопата да ги ринеш, кулинарните класики – за съжаление тцъ.
Какво „старо“/ново
Наоми Кембъл, Синди Крауфорд, Линда Еванджелиста и Кристи Търлингтън са звездите на корицата на британския Vogue за септември 2023 г. Корицата е препратка от първата легендарна корица на модната библия, на която се събраха тези вечни икони за пръв път, снимана преди 33 години. Това е легендарната корица, поставила началото на ерата на супермоделите, на която тогава бяха те четирите, плюс Татяна Патиц, снимани заедно от Питър Линдберг за изданието на Vogue от януари 1990 г. Отново без да се замислим, въртим старите идоли, след 33 години, защото само те още правят фурор, само те обещават бляскави резултати и предизвикват истинска еуфория. Сега, 33 години по-късно, изображението е пресъздадено за септемврийския брой на Vogue и версия на корицата ще се появи в изданията на списанието в Обединеното кралство и САЩ с посланието The Greatest of All Time. В настоящия кадър липсва само Татяна Патиц, която почина по-рано тази година. Статията във Vogue дава представа каква е била ерата за тях, особено след видеото към Freedom на Джордж Майкъл, в което участват и петте модела.
„Беше лудост. Ние не сме „Бийтълс“, казва Еванджелиста относно реакцията към видеото и последвалия финал на модното шоу на Versace, в който моделите вървят хванати за ръце по подиума на фона на песента.
Експерти твърдят, че това може би ще се превърне в най-продаваната корица на списанието за всички времена с колекционерска стойност. На корица на модната библия са били Бионсе, Ким Кардашиян, Били Айлиш и кой ли още не от съвременните знаменитости, но никой не е наричал кориците им знаменателни или с колекционерска стойност.
И въпреки че в момента има хиляди идоли, медиите отново „показват“ вечните, единствените, които са способни да разбият боксофисите на всички класации. Откакто се помним, Наоми Кембъл е номер едно и друга като нея няма, а е редно да има, защото са минали над 30 години от знаменателната ѝ походка на пантера по подиумите.
Малко ни е тъжно, защото жадуваме някой да светне наистина силно и никога повече да не угасне.
Като нея, като всички велики, които оставиха следа. Кефим се на много артисти в момента, но жадуваме вечност. Нещо като Воев и другите, нещо като никое друго преди. Пожелаваме си го скоро. Почивай в мир, великане!
За още от същото – виж Поздрави от мен боговете: 55 години Димитър Воев
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
