Да (из)бягаш в София
Защо и къде да тичам в този град?
„София, София, мой малък Лондон“ е рефрен от песен на незабравимия Тодор Колев, който преди над 20 години някак е предугадил накъде ще задуха вятърът в нашата столица. Градът отдавна не е същият – трамваят не върви по „Витошка“, мол означава не само „материално отговорно лице“, а метрото е много повече от супер якия магазин, в който можеше да прекараш безпаметни часове.
За добро или лошо София си се превърна в малък Лондон.
Наред с хубавите неща живеем в столицата на задръстванията, мръсния въздух, никнещи като гъби блокове и бизнес сгради и какво още? А, да, стрес, стрес, напрежение, главоболие, умора… казах ли стрес? Спокойно, не сме сами, на запад са го измислили това ежедневие и ние можем скришом да погледнем как се справят там. Често се върти в пространството изразът „да избягаш от проблемите си“, като че те са бездомни кучета, които си срещнал зимата в някой софийски квартал. Проблемите и стресът са си вътре в нас, в главите ни и всъщност голямото майсторство е да освободим съзнанието си от тях. Та на запад от доста време се развива една култура – бягането. И не просто защото хората горят от желание да имат стегнато тяло, а поради една проста причина.
Тичането има изключително добър ефект върху мозъка.
От справяне с депресивни състояния до повишаване на креативността, паметта и самочувствието.
Първо, ще ви призная нещо, мразех тичането. Струваше ми се безцелно и не ми доставяше удоволствие. Сега се готвя за Софийския маратон, където ще се включа в 21-километровата дистанция.
Е, какво е да (из)бягаш в София?
На първо място тичането е първична свобода. Излизаш и само пътят е пред теб, движенията са закодирани в ДНК-то ти и посоката избираш на момента. Няма нужда от специална екипировка или техническа подготовка.
Просто излизаш и започваш да „пишеш“ по земята с двата си крака.
Усещаш дишането, напипваш ритъма и се превръщаш в творец на бягането си. И всеки път може да бъде различно, от теб зависи.
София предлага чудесни гори в самия център.
Опитай да се загубиш в тях в горната част на Борисовата градина или в целия Ловен парк. Ако ти се тича в кръг и с възможност за изкачвания, Южният парк е твоето място. По права линия също може – велоалеите по канала, бул. „България“ и „Борис“. И за да е пълна картинката, взимаш метрото или трамвай 10 и отиваш да (из)бягаш в Западния парк. Няма значение къде и за колко време, просто тичай и се наблюдавай. Случват се интересни мозъчни и телесни процеси. Един съвет, обърни внимание кои мисли остават в главата ти след увеличаване на километрите.
Достигаш ли до момент, в който се освобождаваш напълно от ежедневието?
Опитай след тичане да вземеш студен душ, ще се почувстваш като прероден. И за да не стане цял наръчник, спирам дотук. Има още много, което да откриеш за себе си чрез бягането. Всъщност цял свят на едни кецове разстояние.
Обиколи света с Go guide: Санкт Петербург.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч
