Виното на Пиемонт: Журнал за ценители
На виното не му трябват часовници, то е вечно
В ясно време даже не ти трябва да се вглеждаш, Алпите се белеят насреща, виждаш ли?
Взирам се в хоризонта, който не оставя никакво съмнение къде точно се намирам. Апогеят на всички земни радости е точка от манифеста за виното по пътя на солта. Намирам се точно тук – между Лигурия и Торино, между Алпите и Апенините, между унеса и омаята, между младите насаждения Ризлинг и вечното Небиоло. Преклонението по този път е пред самата сила на живота.
Намирам се на единственото място в света,
на което съм убедена, че можеш да видиш как щастието, любовта и истината набъбват в зърната на живота. Въображението, което се изисква за визуализация на такава картинка, е в изобилие, излива се в тънкостенните чаши на Пиемонт.
По тънките жили на Пиемонт тече еликсир,
който свързва историите на хората в областта от векове. Разделена на пет микрорегиона, областта затваря в бутилки някои от най-фините винени преживявания на Италия, без да се притеснява, че този, който ги консумира, може и да не разбира от вино. Тук ще го научат!
Осемместен бус, натоварен догоре с журналисти – всички с отявлен интерес към виното, криволичи из навързаните като гроздове селца. В хладнината на избата, към която пътуваме – Tenuta Carretta, ще ни разкажат, че тук виното се произвежда още от 1467 г. насам.
„Ето една история, която ще те главозамае, преди да си усетила танините“ – шепна наум,
за да не събудя слугите на Хедон, които дебнат у мен за признаци на опиянение. Изба, която крие най-бележитите вина на региона в подземието си, хотелска част, в която да потънеш в безвремие, и ресторантът на шеф Флавио Коста (Мишлен*), преплитащ кулинарните традиции на Пиемонт с вдъхновението от родната му Лигурия – тук всичко най-добро от винения необят на региона е събрано в едно. Поля от лозя докъдето ти стигне погледът са заменени с нещо по-интересно – самостоятелно „напъпили“ хълмчета, всяко от които белязва виното със собствените си особености.
Винените турове и дегустации, които от Tenuta Carretta предлагат, отвеждат винените ентусиасти не само до собствените насаждения, но и до дълбокото опознаване на световноизвестните Бароло и Барбареско – червените рубини в короната от скъпоценни диаманти на Пиемонт.
Близостта на избата до Торино заблуждава, че в този район часовниците ще тиктакат в несвяст,
но степените в менютата на фините ресторанти наоколо настройват по свое темпо стрелките на хронометрите. Всъщност тук хронометри изобщо няма, защото в региона на Ланге-Роеро, в който освен с виното се гордеят с отглеждането и „събирането“ на лешници и трюфели, времето се измерва по броя на реколтите, които можеш да опиташ за един обяд. Увода в гастрономията на Пиемонт в това пътуване пишат от Алба, където 30-те хиляди жители на градчето могат да се наслаждават на изобилие от храна и вино в цели 40 препоръчани от Мишлен или притежаващи Мишлен звезда ресторанти. Спирката в това малко градче е задължителна за всички пътуващи наоколо, които искат да усетят като в шепа магията на признатия за Световно богатство на ЮНЕСКО район.
Още по-омайни по всички параграфи преживявания –
от величествения силует на подпиращите небето Алпи, през великолепната традиционна храна, подправена с модерния почерк на съвремието и подходящото вино към нея, могат да бъдат потърсени в Чисоне. Специално намигване към ресторант Balcone sulle Langhe и финия гъдел, налят към преживяването с пенливо от Alta Langa.
Истинската кулминация обаче е хълмът Кануби в Бароло –
едноименното градче, около което зърната на изобилието даряват с живот най-иконичния сорт вино, с който не само Пиемонт, но и цяла Италия се гордее. Да имаш вино от Кануби – едно от най-престижните лозя, е чест, материализирана от Tenuta Carretta под формата на прочутите Barolo Cannubi и Barolo Cannubi Reserva. Гъмжащ от туристи през лятото, в първите дни на пролетта спокойствието на Бароло не ми оставя друго освен възможността да отпусна клепачи върху пейзажа наоколо.
Спъвам се в баналността на описанието, което смятам да дам на това място, бленуван пристан за всяка романтична душа с изглед към лозя, накъдето и да ти се плъзне погледът – нарисуван от майстор – художник на дните. Струва ми се крайно недостатъчно, но чакай малко,
кой е пръв – художникът или природата, когато е очевидно, че най-великите цветови комбинации и всички възможни изобщо са се появили първо в палитрата на всемира?
„Реколта 2016 се отличава с виолетови оттенъци за разлика от 2015, при която забелязваме по-скоро червени отблясъци“, мечтая да запомня изречението на италиански,
за да го възпроизвеждам вместо обяснение в любов при случай на екстаз.
Визуализация след визуализация в картината, в която сме заключени, даже почвата има различни цветове, в зависимост от това колко високо на хълма се простира. След четири дни тук ще започна да мисля в цветове, да усещам вкуса им и да си представям как биха звучали като музика, като симптоми на придобита синестезия, в която думите имат вкусове, а вкусовете цветове.
Без нужда от заключение Пиемонт пише роман с неизброим брой глави. Кой ще бъде протагонистът, зависи от този, който тръгне да се разхожда между редовете. Ако питаш мен обаче,
остави главната роля на виното.
Веднъж попаднал в земята на всички радости, ще разбереш, че има истории, в които е по-добре да бъдеш воден – от сетивата, опита и лъчите на слънцето, които тихо залязват над безценна земя.
Съкровищата на Пиемонт, бутилирани от Tenuta Carretta, можеш да опиташ благодарение на Edoardo Miroglio, включително и у нас.
Предлагаме ти 5 факта за виното, които може да те изненадат.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
редакторите
