Дейвид Гарет, който свири със сърцето си
Той говори на езикът на музиката, а ние слушаме в захлас на 30 август
На 4 септември 1980 година в Аахен, Западна Германия, за пръв път отваря очи Дейвид Гарет. Никой не предполага за величието, което ще следва това малко момче с дълбок поглед и талант, който помита света. За пръв път хваща цигулка на 4, на 7 вече изнася концерти, а на 13 подписва първия си звукозаписен договор. Нито едно препятствие по пътя към голямата му мечта не е способно да го отдалечи от целта
– завършва „Джулиард“, най-престижното музикално училище в света, финансирайки образованието си с всевъзможна работа.
Следвайки вътрешния си порив и любовта си към музикални образци в най-разнообразни жанрове, той успява да претвори за цигулка и оркестър едни от най-големите рок и поп хитове, докато пази любовта си към филмовата и класическата музика. Албумите му с произведения на Моцарт, Чайковски и Паганини представят класическата музика на широката аудитория, а еклектичният му стил създава нещо много повече от поредната версия на позната мелодия.
Последните години Дейвид Гарет обикаля света и пълни някои от най-големите зали. Цигуларят идва у нас за концерта си на 30 август, а ние си говорим за силата на музиката и историите, които го правят това, което е:
Билети за събитието можеш да откриеш на този линк.
Гмуркам се в дълбокото, защото времето ни е ограничено, а искам да ти задам милион въпроси! Как се запозна с музиката?
И двамата ми родители се занимават с изкуство – баща ми е цигулар, а майка ми танцува. У дома ни винаги звучеше музика, дори първите ми спомени са свързани с богатите им колекции и звука, който оглася всеки ден.
Помниш ли първия път, когато се качи на голяма сцена?
Започнах като много малък, било е отдавна.
Каква е дефиницията ти на голяма сцена? 20 души, хиляда или 20 хиляди?
Има ли зали за класическа музика, които да поемат толкова голяма публика?
Не, не мисля, че концертна зала, в която се провеждат класически концерти, може да настани повече от две хиляди души.
Добре, разкажи ни за първия по-важен концерт, за който си спомняш.
Бях солист на деветгодишна възраст. Свирех Mozart Violin Concerto – може би това е първият класически концерт за цигулка, който имам в кариерата си.
Публиката трябва да е наброявала около 16 хиляди души, истинска магия.
Как би описал творчеството си? Не правиш кавъри, има нещо много по-лично в музиката ти.
Бих казал, че в музиката си винаги се стремя да добавя индивидуалност. Старая се към нещо ново в много посоки и винаги търся нереализирани идеи в света. Опитвам се да създавам вълнение у хората, произведения, които насочват вниманието към инструмента, към мен, към музиката.
Имаш ли някакъв ритуал, преди да се качиш на сцена?
Винаги отделям време за добър soundcheck, опитвам се да опозная залата и сцената – търся си потенциални спънки, в буквален и преносен смисъл. Не искам да падна пред публиката, а се движа доста, докато свиря, така че това винаги е част от подготовката. Чувствам се по-спокоен, когато имам възможност да репетирам, особено по-трудните части от произведенията си, не само в деня на концерта, но и преди това.
Трябва да има причина зад тази предпазливост. Разкажи ни за някоя смешна ситуация, която се откроява в паметта ти.
Разбира се, че има причина.
Преди няколко години имах концерт в Мексико и нямах време да обиколя сцената предварително, сега съжалявам (смее се). И така, движейки се, направих две крачки назад и паднах по дупе. Опитах се да продължа да свиря, но не успях да го замаскирам.
Има ли нещо, което винаги вземаш със себе си на сцената – нагласа или талисман?
Добра енергия! Смятам, че е най-важно да се забавляваш, да прекарваш добре, тази нагласа е заразна и се предава на публиката.
Как би описал връзката си с музиката?
Много добри приятели сме. Приятелството винаги изисква работа и така аз работя за музиката, а от нея в замяна получавам удоволствие и радост.
Коя е сцената или фестивалът, към който се стремиш?
Има документален филм за The Rolling Stones, които правят автоконцерт в Рио де Жанейро, някъде из живописните им плажове, пред милиони хора. Знам, че е висока топка, но такъв концерт, на открито, определено ми звучи като добра цел. Dream big, както се казва!
Помниш ли последния си концерт в София? Как би описал публиката тук?
Всяка публика, във всяка държава и на всяко участие е различна. Помня, че когато бях тук, прекарах чудесно, бях посрещнат много топло и публиката определено се забавляваше.
Турнето Alive вече започна и предполагам, че завръщането ти на сцена след ковид е било емоционално. Доволен ли си от обратната връзка?
Много, много емоционално! Но всъщност чувствам се като у дома, не съм спирал да репетирам. Целта ми винаги е била във всеки момент да мога да взема цигулката в ръце и да се кача на сцената. Радвам се, че не съм изгубил връзката си с нея.
Кажи ни какво да очакваме от теб в бъдеще.
Имам много нови проекти, в края на годината планирам да издам албум с класическа музика, през 2023 ме очаква турне с Classical Program – нещо, което отдавна чакам и за което нямам търпение. Наскоро получих и новините, че автобиографията, която издадох в Германия, ще бъде преведена на английски, което е много вълнуващо!
Страхотна новина за феновете ти, които не знаят немски!
Да, изключително много се радвам, че имам възможността да се свържа с все повече хора по света чрез историята на живота ми.
Благодаря ти за това интервю, очакваме концерта ти с нетърпение.
И аз благодаря, ще се радвам да се видим в София на 30 август, мястото е Парк център „Юнак“!
Впечатляваща коса за всички заети момичета: мисия възможна
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.