The Local: Илияна Георгиева

Ритъм и струни - сцената е нейна!

Те са потомците на бъдещето – наливат основите на града върху собствените си сърца. А за да ги опознаем, ние събираме артефактите. Онези култови предмети, реликви и оръдия на труда, с които местните герои описват самите себе си!

Някои от най-култовите клубни сцени в София още вибрират в ритъм с нейните стъпки. Концертните зали настръхват под вълните от звуци на нейните струни.

Улиците се обръщат, заплеснати в захлас по осанката. От историите зад Еscape и Culture Beat до щрайховете за Dead Man’s Hat – тази любима наша градска носи полъх музика и щрихи изкуство.

През декември настройваме тънките струни на твореца у нас с Илияна Георгиева. От инструмента, с който съзнанието е неразривно свързано, през корицата на списанието, маркираща точка по пътя към развитието, до кимоното, въплъщаващо вдъхновение, смисъл и послание – този месец събуждаме танцьора, музиканта и създателя.

Илияна Георгиева, публиката е на крака!

Обичам да казвам, че това виолончело е най-постоянният мъж в живота ми.

Когато бях на 15 и вече беше ясно, че от мен ще стане музикант, родителите ми взеха този прекрасен инструмент, произведен в Австрия около 1890 година. Предишният му собственик е бил френски дипломат у нас, който за съжаление почива внезапно, а семейството му разпродава колекцията от старинни инструменти. Звукът му ме е провокирал да напиша цялата музика, която пиша за виолончело, но най-голямата ми гордост са щрайховете за парчето Before it All Comes Down – една от песните в първия албум на Dead Man’s Hat.

Да бъдеш на корица на „Егоист“, за България беше все едно да си на корица на Vanity Fair или The Rolling Stone.

Горда съм, че успях да се „намеря“ точно в този женски брой, благодарение на проекта на Нина Николина „Ти“. Щастлива съм, че имаме и това заглавие: It’s a woman’s world, защото в началото на 2000-те, които бяха доста луди и поставиха началото на клубната култура, на развитието на поп музиката, започна да се обръща внимание на различни права, за които до ‘99 не се говореше.

Създадено за събитията Future Japan, които организирах, кимоното показва симбиозата между една дълголетна и една бъдеща култура.

Преди години попаднах на гейша пърформанси – влюбих се безвъзвратно и започнах да изучавам културата, да проучвам историята на гейшите като образи, като жени. Те са много интересни и често подценявани, а всъщност „гейша“ означава „човек на изкуството“. Едни от най-образованите и силни жени в Япония, те притежават тихо достойнство и силна енергия.

Най-четените книги за годината.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.