Scenes from a Marriage: когато щастливият семеен живот е роля

Светът се обърна към Оскар Айзък и Джесика Частейн – ако случайно си пропуснал, промени този факт

Искрено, истинско, сурово и задължително за гледане е едно заглавие, което завъртя умовете на целия свят.

Става въпрос за минисериала Scenes from a Marriage, който се осланя на един от шедьоврите на Ингмар Бегман.

Шестте епизода, появили се на екран през 1973, са заклеймени, вероятно апокрифно, като причината разводите в следващите години да скочат. Дали това е вярно или не, не можем да докажем днес. Това, в което съм сигурна е, че представата на Бергман за разпадащия се съюз между двама души може да те хване за гърлото.

Музиката пък танцува по разбитото ти сърце и го кара да потъне още по-дълбоко.

Лив Улман и Ерланд Йозефсон вдъхват живот на двамата герои, които в болезнено простата вселена на Бергман ни показват сцените от семейния си живот.

Благодарение на HBO през 2021 станахме свидетели на нова версия на този шедьовър на шведската продукция. От една страна, в ума ти възникват въпроси като „Кой и защо би решил да прави нова версия на класика, стояща в основата на шедьоври като Before трилогията,  Marriage Story и всеки един сюжет, в който изследваме проблемите, пред които е изправена всяка женена двойка?“.

От друга, искреността, актьорската игра и прецизно адаптираният сценарий, превръщат този римейк в много повече от огледален образ на нещо добре познато.

Макар този път Бергман да не е замесен, емоцията, която той предава, е преведена повече от изкусно на съвременен език от зашеметяващата Джесика Частейн и магнетичния Оскар Айзък. Всичко, което се случва в изкуството, води своето начало в обикновения  живот. Обстоятелствата, в които се намираме – пандемията, изолацията, времето, прекарано с партньора, докато излизат петте серии, може да ни подтикнат към същите мисли, които се въртят в главите на семействата преди 50 години. Новият прочит на Scenes from a Marriage е безкрайно интимен, фокусирайки се почти изцяло върху двамата главни герои и идеята, че

след като корените на връзката започват да прогниват, нищо не може да процъфти отново.

Фактът, че действието е фокусирано върху една локация – дома им, се доближава много до реалността за нас. 

Мира и Джонатан са семейството, което наблюдаваме сякаш седнали на фотьойла в ъгъла на дневната им. Тя е изключителен професионалист с добре платена работа, покрай която пътува много. Той е академик и бивш ортодоксален евреин, което проличава в психологическите пътеки, по които се движи животът му. Безупречната актьорска игра те кара да повярваш на нейното отегчение, неговото неразбиране, нейната болка, неговата тъга, нейното дразнение, неговото съкрушение и общата им нарастваща ревност. 

Въпросът, който неизбежно си задаваш, е –

ако бракът ти се усеща като капан за вълци, ако си готов да отхапеш собствената си ръка, за да се измъкнеш – заслужава ли си болката, която раздялата ще донесе?

Докато във вселената на Бергман мъжът бавно се откъсва от живота на любящ съпруг, Хагай Леви обръща ролята на двата пола. С това поставя пред нас въпроса, от кого очакваме предателството, и ни кара да се замислим за начина, по който съдим жените, които решават да си тръгнат. С много емоция и финес са разгледани въпроси като как да разнообразиш еднообразието, дали рутината е неизбежна, дали страстта е най-важната част от една връзка и какви граници трябва да сложим в преследването на лично щастие.

След 10 години съвместен живот Мира и Джонатан имат пълния набор от думи и действия, с които да забият стрела дълбоко в сърцето на другия. Често, потопена в историята, си мислех дали другите зрители точно в този момент си поемат рязко въздух, или закриват устни с ръка. „Защо раздялата отнема толкова дълго?“ е въпрос, който Мира поставя към края на сериала. Зрителят неизбежно се пита същото неведнъж в хода на историята. След първи епизод второстепенните герои изчезват почти напълно и оставаме насаме с едно семейство, което се разделя на две и трябва да премине през емоционалното откъсване и изтощаващия труд, който то изисква. Поставена в ръцете на Джесика Частейн и Оскар Айзък, тази задача не отпуска захвата на гърлото ти до последните секунди от финала:

Here I am, in the middle of the night, without much fanfare, in a dark house somewhere in the world, sitting with my arms around you, and your arms are around me.

Изключително простичка реплика, която пасва точно на героите и на момента, който споделят. Реплика, която говори за любовта, която споделят, с всичките ѝ недостатъци. Може да не е перманентна, нито безпроблемна, но без съмнение съществува .

Ще завърша с нещо, с което мисля, че всички сме наясно. Всяко решение има последствия и е хубаво да поемаме отговорност за тях. Или ще ни мине, или ще се забъркаме пак в някаква каша. Това са двата изхода в живота или поне това е моята гледна точка. Важно е да сме наясно какво искаме от живота, защото, когато това решение засяга и някой друг, нашето лутане може да е като завъртане на кама в корема на другия.

Ако искаш да се усъвършенстваш

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.