Нещата от живота

Легендарната улица в Студентски град затваря – ето с какво ще я запомним

За тези, които са израснали в триъгълника, заключен между „Витошка“, „Дондуков“ и Канала, „Манджа Стрийт“ беше хранителен конгломерат в Студентски град

с неизвестна ориджин стори, характерна със струпване на не-стрийт шефс улична кухня, ниски цени и високо ниво на рискови фактори. Дали заради повея на младежка носталгия или заради вродената тъпотия на масовия потребител, към това място има една болезнена тъга, като милиони почнаха да въздишат и роптаят срещу края на тази ера.

Ето с какво ние сме запомнили въпросния кулинарен бермудски триъгълник:

Най-гнусните дюнери

Да победиш в категорията „Най-гнусен дюнер“ е постижение, особено в държава като България, където конкуренцията по гнас е буквално на всеки ъгъл. Любим детайл: след като ти връчат питка на фунийка с основно съдържание зеле и пържени картофи, дюнерджиите никога нямаха салфетки. Как да се довериш на търговец, който пести 2 стотинки от хартийки? Дали същият този човек пазарува добро месо от ядливи животни?

Най-мазните пици

Ако имаше закон, според който италианците могат да контролират къде да се използва името „пица“, със сигурност тестените изделия в „Манджа Стрийт“ щяха да бъдат дисквалифицирани като имитиращ продукт. Освен че носеха духа на класическата мазна соц пица с усещане на милинка, те бяха един сетивен феномен – всичката гарнитурата на вкус беше еднаква, без значение дали е гъба, шунка или кашкавал. За щастие имаше изобилие от кетчуп, горчица и майонеза, та да се превърне преглъщането в мисия възможна.

Най-сухите катми

Едно бюджетно решение, което също така кой знае защо се приемаше за здравословно, катмите предлагаха една чудесна алтернатива – можеше да ги ползваш за чиния или да играеш на фрисби с тях. Ако решиш обаче да ги ядеш, те предлагаха палитра от цветове и вкусови комбинации като смокини с бекон или сирене със сладко от къпини. Бай Миро знаеше какво искате, преди даже да си го пожелаете.

Най-евтините бургери

Цената винаги е била определяща в решението да се яде на „Манджа Стрийт“, но за съжаление тя никога не идваше в добро съотношение с качеството. Бургерите за левче имаха хранителна стойност за жълти стотинки. Освен ако не обичаш да гризкаш сусам – той беше в изобилие.

Най-гадните продавачи

Всички, които работеха зад щанда в „Манджа Стрийт“, бяха селектрирани измежду долния 1% на интелекта и умението за работа с хора. С други думи правилото, че като плащаш смешно, за теб бачкат само клоуни, работеше със страшна сила. Въпросните момчета не успяваха да се справят с елементарни задачи като да сметнат рестото или да успеят да ти подадат храната, без да я изпуснат три пъти. Книгата за оплаквания се държеше зад ъгъла на блока – тоест ако си отвориш устата, ядеш бой.

Най-пияните студенти

Ако студентите са елитът и бъдещето на нацията, значи положението е жална ни майка. На „Манджа Стрийт“ се събираха хора, толкова усмърдени, оповръщани и опикани, че не биха ги пуснали на гоа-транс фестивал в Западни Родопи. Въпреки че бяха загубили основни двигателни функции, въпросната весела младеж не беше загубила доброто си настроение и не спираше да подвиква дяволито към всеки в зрителното си поле. Затова и боят беше ежедневие, забивките също.

Най-големите хлебарки

Този район беше като радиоактивна зона от стар филм на ужасите – всяка форма на живот беше огромна, мутирала и изключително грозна. Хлебарките се биеха с котките, мишките плашеха кучетата, а през лятото се появяваха конски мухи, които понякога отвличаха заспали далеч от стадото студенти. Говори се, че нещо даже по-страшно живеело зад контейнерите с боклук, но поради липса на доказателства сме склонни да го приемем за градска легенда.

Това лято млечният път е… бирен

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.