Апокалипсис не сега

Холивудските творци с развинтена фантазия от години развиват истории с фатален край за добрата стара Земя. Засега никоя от тях не се е сбъднала и дано нещата да останат така. Покрай пандемията, истерията, карантината и като цяло социалната изолация обаче всички имахме възможност да прегледаме златната серия от класики по темата. Оформят се няколко основни посоки, от които се очаква евентуалният край на света.

Ето най-забавните от тях:

Природни бедствия

Гледали сме този филм безброй пъти – светът е свършвал с удар от метеор, комета, планета или просто прехвърчащ гигантски космически домат. Ставали сме жертва на цунами, изригване на вулкан, студен циклон, торнадо, слънчев удар, ураганни ветрове и неведнъж на потоп. Общо взето, единственото природно бедствие, което не е унищожавало цивилизацията ни досега, е скуката, а май натам отиват нещата. Разрушителната сила на неправенето на нищо се оказа по-голяма, отколкото на всички гигантски вълни, познати на киното!

Зомбита

Филмите с живи мъртви действат на един от най-първичните ни страхове – този покойниците да не се върнат и да не ни повлекат със себе си в Ада. Една от функциите на надгробните камъни например в началото на традицията е била да затруднява излизането на мъртвите. Има желязна логика в това. Почти като тази, че вирус/комета/радиопредаване ще накара труповете да изпънат ръце напред, за да почнат да търсят човешка плът. Също така зомбитата ядат основно мозъци, така че рискът в определени части на света да останат гладни е сериозен. Иначе зомбитата също като хората се делят на бързи и бавни. Едните са невротични и тичат след тебе като Юсейн Болт.

Другите, по-ретро зомбитата, се движат на стада и те изморяват с упоритостта си като досадни спамъри.

Роботи

Страхът от технологии­те е нещо вродено – без значение дали се изразява в това дядо ти да не иска да си вземе телефон без копчета или в мрачната фантазия на свят, управляван от машини, където робо-танкове се движат по улици, покрити с човешки черепи. Тези филми обаче май-май ще си останат сай-фай. Много учени са коментирали, че хората не са ефективни като батерии, защото генерират едва жалките 25% енергия от храната си, тоест сценарий тип „Матрицата“ е малко вероятен. Пък и след всичката паника, че изкустве­ният интелект ще завладее Вселената, наскоро AI съвсем сериозно помисли котка за куче. Засега изглежда няма осезаем риск от инвазия на роботите.

Еко катастрофа

Значи, в тази разработка по темата човечеството изоставя Земята, след като вече е изразходвало ресурсите ѝ, и се пренася към по-зелените пасища на други, далечни галактики. Планетата се е превърнала или в пустиня (Mad Max), или в сметище (WALL-E). Често началото на еко катастрофата е някоя от другите точки в този списък, но крайният резултат е, че третата планета от Слънчевата система вече не е известна като Синята, а като Кафявата. Историята се развива в тривиална и до болка позната посока: виждаме останки от някогашната ни велика цивилизация (разбити небо­стъргачи, разнебитен знак Hollywood, заровена Статуя на свободата), а природата е превзела отново всичко, като светът е див и щастлив. Много често е намесен и Уил Смит.

Ядрена война

Най-големият страх на 80-те продължава да живее някъде дълбоко в сърцата ни. Все пак по време на Студената война Великите сили на няколко пъти са били с пръсти на червения бутон за използване на ядрени оръжия. За щастие всеки път кризата се е разност в Четвъртата ще бъде прашката. Сега все повече изглежда, че вместо с водороден апокалипсис май ще успеем да се самоунищожим по някой от добре познатите и доста по-скучновати начини.

Бавният апокалипсис обаче не седи много кина­джийски – друго си е да блесне една атомна гъба!

Чудовища и извънземни

Без значение дали Годзила излиза от дъното на океана или космически кораб се материализира над Емпайър Стейт Билдинг, злите чудовища са някъде там и само чакат да ни унищожат. Понякога са гигантски маймуни, друг път човекоподобни уроди с хриле и антени, често семпли зелени човечета с големи, опулени черни очи. Има и еволюирали хлебарки, виждали сме и октоподи в скафандри. Изобщо става ли дума за измисляне на грозни герои – сценаристите нямат спирачки. Досега света не са превземали само гигантска амеба с армия от зелени еуглени и най-добър приятел чехълче.

Чума

Историите за вируси, които пътуват през всички граници и тръшкат популацията наред, вече не са в сферата на научната фантастика. Единствената разлика със сюжета на филми като Outbreak и 12 Monkeys е, че там заразата затрива човечеството моментално, без да ни даде никакъв шанс. В тази връзка Contagion в момента изглежда почти като документален филм. Понеже все още не сме прескочили трапа с чумата на съвремието, не можем да се подиграваме прекалено много на темата, но поне нещата се движат към подобряване: вече имаме градинки и открити заведения с разстояние 1,5 метра между масите. Даже хората почнаха да си мият ръцете, спряха с плюнченето и не се блъскат много-много по опашките. Може пък да има някаква полза от цялата тая мъка!

Тук петима меломани разказват за албумите, които са излушали от начало до край. 

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.