ШОФЬОР НА ТАКСИ – ХОРЪР БЕЗ РОБЪРТ ДЕ НИРО
С какви проблеми се сблъскваме ежедневно в софийските таксита
За жанра може да поспорим -понякога е хорър, понякога драма, в много случаи си е чиста трагикомедия. Важен в случая е главният герой. Той е със завиден потенциал и отлични качества в безброй направления, има знанията, опита и таланта, необходими за отличната му реализация не само на родния, но и на международния пазар. Обаче му липсват връзки и късмет. Затова върти геврека по 12 часа на ден за никакви пари, плаща лизинг при безбожно лоши условия и си троши колата по скапаните софийски улици. Той е шофьор на такси и си чувал трагичната му история десетки пъти, но за да сме сигурни, че си я разбрал добре, ще я повторим още веднъж.
ДО ЧУЖБИНА И НАЗАД
Нерядко обектът зад волана е бивш емигрант, населявал Италия, Гърция, Испания или Щатите. Там той е показал на чужденците що е то да си професионален кофражист, пиколо, сервитьор и/или тираджия и е прославил родината като страна на нестихващия труд и ентусиазъм.
Щастието на чужденците обаче не изтраяло повече от пет години и нашенецът се прибрал у дома, за да разпръсква потенциала си на родна земя.
За по-малко от петилетка успял да подкрепи родната икономика с шестцифрена сума, която отишла основно за сватбата на сина му, абитуриентския бал на дъщерята и университет на същата в Англия. Още го е яд, че са го прецакали с грамажа в кувертите на сватбата и не може да прости на щерката, че вместо да му доведе зет англичанин, му е домъкнала оня люлински дришльо.
ЗАКОНИТЕ НА КИЛОМЕТРАЖА
Бил е в чужбина и знае – такси се хваща само за дълги разстояния. Обаче нашенци си мислят, че могат да се качат за километър-два, колкото да се повозят. Затова за маршрут под пет километра цената е фиксирана – пет лева. По нощна тарифа – десет. Смята, че тия неща трябва да се регламентират със закон, обаче не вярва, че ще стане, защото в тая държава нищо не става. Затова е взел нещата в свои ръце и в такива случаи не издава касова бележка. Иначе от такива дребни суми, като си покрие данъците и газта, за него нищо не остава. А на нашия човек трябва да му остава, защото има лизинг да плаща, да покрива ипотечен кредит и да събира пари за нова дограма.
ТАРИКАТ ЗАД ВОЛАНА
Гореспоменатият таксиджия се осигурява на минимална работна заплата и плаща данъци само в краен случай. В жабката си държи няколко фиша към КАТ – чака да им изтече давността. Оплаква се от високата сметка за телефон, ама няма как да смени оператора, защото виси на Мтел с 300 лева от 2001 година, а Виваком е прецакал с 200 още когато са били БТК. Не размишлява много по темата, защото знае, че всички лъжат и при който и да отиде, все ще му надписват сметките. Затова не говори много по телефона, предпочита да използва служебната станция – тя и без това се чува по-добре.
ДОБРОТО СТАРО ВРЕМЕ
Не може да си се возил на такси и да не си чул поне едно хвалебствено слово за комунизма.
Времето, когато такситата в София са били не повече от 100, а нашият човек е водел семейството си на море всяка година.
Та тогава, в това хубаво време, не е имало шофьори като днешните – такива, които и до Народното събрание не могат да те закарат, без да си пуснат навигацията. И дупки по пътищата не е имало, и задръствания, и радари. Вярно, че и хляб не е имало, ама сега не е по-добре.
ЕДИН СРЕЩУ ВСИЧКИ
Не му е лесно. И на другите не им е лесно, ама на него съвсем. Диспечерката редовно се прави, че не го чува, и дава курсовете, които си е набелязал, на други. Колегата му, с когото заедно изплащат колата, все му я оставя мръсна и без газ. Фирмата го обира – първо с условията на лизинга, а после и с постоянните такси, които се трупат една след друга. Държавата го саботира с лоши пътища и скъпо гориво.
Останалите шофьори на пътя са страшно некадърни, особено жените.
А най-зле са клиентите – половината са пияни, постоянно говорят по телефона, не знаят къде отиват, мрънкат за пушенето в колата, а накрая си чакат рестото до стотинка. Е, няма такива говеда!
А кои са най-големите софийски дразнители, можеш да прочетеш тук.