Нещата от живота

Вихрен Георгиев за малките моменти на града и неговите големи герои

Вихрен Георгиев

Едно е сигурно – ако се навърташ из Facebook, си се натъквал на емоционалните му фотографии, които публикува в страницата People of Sofia. Последната набра доста последователи особено по време на протестите, но вътре може да  намериш още доста лица и истории, на които си заслужава да отделиш няколко минути. Запознай се с Вихрен Георгиев – мъж, определящ се като любител, пред когото са застинали хилядите герои на терен София. Неговата страница ти дава възможност да изживееш един град в снимки.

Кога хвана апарата за пръв път и откога въобще те влече това изкуство?
Занимавах се още като ученик. Дори имах собствена малка фотолаборатория в мазето. След дълга пауза, преди 5–6 години започнах да снимам отново. Може да се каже, че се увличам от първия път, когато видях фотоапарат. Един стар зенит, който стоеше вкъщи и който никой не използваше. Интересът дойде от само себе си. Не съм го търсил. Фотографията ме намери именно чрез този апарат.

Пазиш ли го все още?
Не. Остана само спомен.

По стечение на обстоятелствата ли попадна измежду хората на протеста, или беше там точно с идеята да покажеш техните емоции?
На протеста отидох заради убежденията си. Не съм си изграждал специална концепция. В случая можех да покажа интересните и различни хора според мен, които демонстрират позиция.

Какво демонстрират според теб те и смяташ ли, че това си личи на снимките?
Хората протестират срещу всички тези години, в които бяха лъгани, че вървим към едно по- добро общество. Колкото и усмихнати да са, в тях се долавя една тъга, умора от всичко това. Надявам  се, че съм го предал в снимките си.

 

Имаш ли вложено послание, или се надяваш на емоция, която да предизвикат снимките ти?
Нямам послание, а и не бих си позволил. Предпочитам всеки, според мирогледа и разбиранията си, да ги възприема. Затова и нямат заглавия или текст към тях. Снимам това, което виждам и намирам за интересно. Би ми се искало да уважаваме различността и индивидуалността на всеки, а един от пътищата към това е да показвам, че светът е различен и има всякакви хора.

Хоби ли е за теб фотографията или работа?
Предпочитам да снимам за удоволствие. Това ме прави само любител. Снимам и различни неща за boyscoutmag.com. Имам дори снимана корица за книга. Получавам предложения за снимки, но основно се ръководя от личния си ентусиазъм – ако ми е интересно или имам вдъхновение.

Какво си учил?
Завършил съм механотехникум. Нямам висше образование.

 

Мислиш ли, че фотографията помага на хората да намерят себе си?
Всяко изкуство, творчество помага на човек да намери себе си, да се вгледа в себе си чрез многобройните гледни точки, които съществуват. Фотографията го прави чрез запечатани мигове и образи, една от многото форми да изразиш начина, по който виждаш и възприемаш околната среда.

Имаш ли странни случки, когато си бил в търсене на своите герои?
Интересното е, че когато изляза специално да снимам – не снимам нищо, няма кой знае какво интересно. Една от първите снимки от протеста, която поместих в страницата, беше на едно момиче. Една от любимите ми. Сайтът още не беше популярен и я търсех в следващите дни, за да ѝ я покажа. Когато я снимах, ме видя и се притесни много, исках да види снимката и да разбере, че е нямало от какво да се притеснява, да е по-уверена. Срещнах я след доста време, някой я беше тагнал и знаеше за снимката си. Каза ми, че много ѝ харесвала, и от мен отпадна усещането, че съм я накарал да се почувства неудобно, което ме глождеше.

Трите думи, които най-добре те описват?
Е, хайде сега, не обичам да давам оценки за себе си, освен че съм много привлекателен и красив, шегувам се. Човек като всеки друг, четири думи май станаха.

Какво ти се иска да виждаш в хората на София, а и не само, за да се развиваме по-бързо и в правилна посока?
Да полагат усилия. Най- вече да се развиват като личности. Животът е мелачка. Не полагаме ли усилия, ставаме на кайма и отиваме за бургери в някоя верига за джънк.