Нещата от живота

Едно есе за (мозъчното модифициране и) новата генерация

Олгиерд Колев

Сакралната комбинация от секс, пушене и пиене е кофти, но не е чужда на никое поколение, включително и на социалистическите пуритани, възмущаващи се от днешната младеж. Въпросът е какви граници има и кой се замисля какво се случва с новото, оформящо се поколение, включително и с най-малките тийнейджъри. Всички помним образа на дебнещия учител от филма Вчера. Този възпитател е толкова нежелан, колкото и абсолютно безхаберният и псевдолиберален родител.   

Да, държавата наистина не се грижи за българските деца – детските градини са претъпкани, училищата – оредели и немодернизирани, учителите – отегчени и с критично ниско заплащане. Но това е дълга тема. Има нещо друго, също толкова важно. Безхаберие съществува и на микрониво. Може би по улиците трябва да спуснат от хеликоптери брошури с описание на думата дете. Неща в духа на това, че то трябва да се пази, да не му се дава алкохол и т.н. Очевидно това не се знае. Иначе защо се наложи полицаи като непохватни бавачки да ходят по дискотеките и да глобяват непълнолетни?  Не е приятно да се каже, но като че ли е факт – повечето родители обичат децата си, но някои от тях просто не знаят какво да правят с тях. Стресът може да е извинение да не се вгледаш в съществото, което си направил, но само до един момент – до кой точно, всеки преценява сам.

    
Децата поначало са умни. Проблемът е, че когато растат в оглупяла среда, оглупяват.

Героинята от Алиса в Страната на чудесата се озовава на едно по-малко хаотично място, отколкото е сегашната българска действителност за едно дете. Която, това поне е абсолютно сигурно, е създадена от възрастните.

Ако не общувате отблизо с подрастващи хлапета, то със сигурност сте ги виждали по паркове, автобуси и клубове. Повечето от тези тийнейджъри с още детски очи ще ви допаднат. Няма начин – тийнейджърите поначало са чаровни и излъчват зверска енергия. Момичетата изумяват с красиви прически и дрехи, а момчетата приличат на малки, разрошени петлета. Някои от тях обаче могат да ви стреснат с разкази за себе си или свои приятели. Без да искат, ще го правят. Това са просто те – децата на пост-прехода, на пост-ерата на загрижеността, на интернет, риалити и всичко, за което се сетите и което дори на вас не влияе добре.  

Слушали ли сте разговор на тийнейджъри в автобуса? Винаги съм се изненадвала от бързата мисъл и остроумие на повечето от тях. Поне в началото на това, което казват. Веднъж пътувах, а до мен две момчета и момиче разпалено си обясняваха разни неща, докато отхапваха от сандвичите си. Вече се усмихвах на доста свежите им приказки, когато момчето започна да изстрелва поредица шеги, свързани с неща като косми и салами: Ей, идиот, искаш ли сандвич с косми?; Моят сандвич е най-голям (ха-ха); Ти много му се радваш на този салам, а?! А аз те мислех за цицоман! – и така, докато слязоха. Така ли се упражнява бързият рефлекс? Новият тийнейджърски еталон на забавност е да ръсиш глупости, които дори са банални. По подобие на възрастните по телевизията.

Със сигурност новата генерация е повлияна от чалгата. Ако не сте сигурни, разгледайте някои от сайтовете за запознанства, пращящи от снимки на малки лолитки. Лолитки, всъщност не е точната дума. Това са малки Камелии, Гергани и Десислави. Обикновено се снимат сами, със самосъзнание на прелъстителки със свити като кроасан устни и изрязани потничета. Чалгата не е бягство от реалността, тя самата се е превърнала в реалност. Дори на моя бал преди пет години някои момичета бяха с рокли с дълбок гол гръб, който при сядане откриваше част от задните им части. Някаква чалга певица имала подобна рокля и те искаха същата.

Ритъмът на чалгата разкрепостява по особен начин, който гласи: Хайде да се разбием, защото: Сме нестандартни! В интернет има поне няколко клипа, в които 14-годишни момичета правят битов стриптийз на чалга и надигат бутилки. Преди време пуснаха порноклип на чалга певица в нета. След това тя стана известна и богата. И много деца станаха известни – в интернет средите, благодарение на имитаторските си способности. Битовото порно на тийнейджъри е една от новите моди – сексуална революция с обратен знак.

Преди време се интересувах от темата за децата емо. Запознах се с няколко момичета, които ми разказваха за стила, за себе си и съучениците си. Наскоро попитах едно от тях в скайп – четат ли приятелите му, и то веднага  написа: Много! – след което добави: Всички четат Здрач. Този отговор наистина натъжава. Той показва, че база за сравнение не съществува, че отвъд Хари Потър морето от класическа и съвременна литература не е много. Няколко неща ми се струват мрачни като констатация, едно от които е, че новата генерация стои изцяло встрани от киното и литературата.

Освен във време на генна модификация на царевицата, живеем и във време на ММО – мозъчна модификация на деца. Лаборатории на експеримента са продуцентските, музикални и рекламни къщи, усъвършенстващи все повече формулата за модифициране. Тя има бавно действие – с нея забравяш, че си дете, и приемаш 15-годишното си тяло като оръжие за прелъстяване, а живота – за непрестанно забавление.

Контракултурата е термин за група хора, отричаща традиционните норми, понякога бунтарска и идеалистична. Във всяко поколение би трябвало да се срещат хора от някаква контракултура. В България пънкари има преди падането на социализма, а т.нар. метали се появяват през 90-те години. Тези стилове утвърждават непопулярни послания като непукизъм, нематериализъм – нещо различно от официалните послания.

Една такава група понякога е аутсайдерска, но осмисля много дилеми на поколението. Според малките емо сега метали има, но не много. Като че ли при подрастващите контракултурата е на отделни места и е изразена само външно. Няма как визията да не е изключително важна за поколение, израснало с визуални послания. Това не е лошо, дори напротив! Проблем е, когато тази визия не е подплатена от смисъл. Страх ме е, че тези шарени, красиви деца всъщност са еднакви – гледат еднакви клипчета в интернет, еднакви сериали и ако четат някоя книга, то я четат, защото е модерно. Страх ме е, че няма бунтари, които да напомнят на по-възрастните, че светът не е само техен и че понякога грешат.

Добре, че понякога планината отива при Мохамед. Така е и с вида информация, който можеш да потърсиш сам. Сигурна съм, че има деца, които сами откриват какво да четат и да гледат. Пожелавам им повече воля и свобода да избират. И повече хора, които да се интересуват истински от тях. Ако това го няма, скоро ще е налице една пораснала генерация, която няма да се хареса на никого, включително и на себе си.