АЗ НЕ СЪМ ТВОЯТ ПРЕДРАЗСЪДЪК
It's human being, not human doing
Малко от нас смогват да опознаят страховете на другите, малко от нас изобщо се осмеляват да се забъркат в това. Страшно е. И вероятно необятно като тема. Особено силно се получава, когато фотограф реши да разчопли болезнената материя до кръв и да погледне истината в очите. Точно това прави Steve Rosenfield, автор на проекта „I am not my__” – просто подава един бял лист хартия, химикал и моли стотици хора да довършат фразата.
Какво се случва? На бял свят се появяват скрити в заешка дупка хорски страхове, онова, което кара много от нас да се чувстват засрамени, неуверени, различни, дискриминирани. Крайният резултат е един проект, по-сериозен от първоначално замисленото, който изважда на показ комплекси, неизлекувани болезнени спомени, непростими грешки. Зад лицата на участниците надничат крехки души в затлъстели тела, болни съзнания, прекалили със субстанциите, нежелани деца, превърнали се в уплашени възрастни, расово и сексуално дискриминирани.
.jpg)
Социалният експеримент се превръща във фотографска поредица със заглавие “What I be Project”, интимна изложба на неудобствата на стотици мъже и жени от всякаква възраст и раса, различни по социален статус и сексуална ориентация. Rosenfield снима своите грешни герои в обикновени пози, като рисува по телата им онова, което те цял живот се опитват да скрият – няма нищо неудобно в това да си човек. Всички грешки са изписани с черен маркер по ръцете, гърдите, лицата им.
„Аз не съм моят посттравматичен стрес”, казва млада жена, „…вината не беше моя”. „Аз не съм сексуалната си ориентация”, заявява младеж, през чието лице се чете „педал”. „Аз бях мъж”, е изписано демонстративно върху нежните гърди на хубаво момиче…
„Проектът е история за честността”, обяснява авторът. „В днешно време ние сякаш нямаме право да бъдем слаби, да откриваме себе си, научени сме да действаме сигурно, уверено, да се крием, когато не сме непоклатими. Наложено ни е да бъде така. Ако решим да действаме по друг начин, обикновено сме осъждани, осмивани, а понякога и убивани заради това. Започвах тази поредица от фотографии, надявайки се, че мога да помогна за една много по-свободна и искрена комуникация. Иска ми се да вярвам, че хората могат да се научат да приемат различността с отворени сърца и съзнания.”
Ако си чувал или чел за проекта, то вероятно е защото той стартира през септември 2010 година, с един скромен набор от истории, разказващи за хора, дискриминирани на работното си място, такива с хранителни разстройства и ментални проблеми.
Днес фотографът е заснел над 1100 лица с техните до вчера срамни истории, които днес вече са органично изложени пред целия свят. Без страх. За да допълни концепцията на саморазвиващия си проект, Rosenfield дава задача на своите герои да пишат кратки есета за техните лични истории, с които смята да издаде книга, допълваща снимките
Когато ги гледаш, постави се на мястото на всеки един от тях и поговори на четири очи с него. Много е вероятно да осъзнаеш неща, за които никога преди не си подозирал. И ти си човек, като всички други, а хората не са твърде сложни за разгадаване, особено разпознаваеми според техните грешки.
Ти част от проекта ли си? Какво би изписал с черни букви на лицето си, за да го изтриеш завинаги след това?
