Нещата от живота

Нашият списък от нобелисти без Нобелова награда за литература

Наскоро си дадох сметка, че писателите, които са най-близо до представата ми за чародеи на думите и смисъла, не са носители (освен ако не им предстои) на най-авторитетното отличие в света – Нобелова награда за литература. Няма да номинирам аргументи за тежестта на творчеството им, защото най-несъкрушимият, есенциален аргумент е самото то. Сигурна съм, че сте в състояние да допълните списъка по-долу.

СМЯХ В ТЪМНОТО (Колибри, 12.00 лв.) Той е американски писател, роден в Русия, получил образование в Англия, където изучава френска литература, преди да се пресели в Германия.

Главата му говори на английски, сърцето му – на руски, а ухото му – на френски.

Този лаконичен, но мощен автобиографичен „колаж” е подписан от самия Набоков и донякъде обяснява противоречивото отношение към темите на творчеството му. Едно е сигурно – авторът на „Лолита”, „Дар” и „Смях в тъмното” е гениален стилист и никой не се наема да оспорва пълнокръвието на таланта му.

ИГРА НА ДАМА (Агата-А, 29.80 лв.) С малко усилие който и да е отрязък от действителността би могъл да се сведе до някой прочут стих, настоява Хулио Кортасар. С известно интелектуално усилие който и да е страстен читател може да усвои тази игра. Изживяването е колкото рафинирано и метафизично, толкова сладострастно и всепоглъщащо. Без съмнение „Игра на дама” е магнум опусът на големия аржентински писател, една виртуозна игра с думите и смислите, един сюрреален Париж с безброй разклоняващи се улички. Накрая разбираш, че бившият селски учител и чиновник се е превърнал в дързък експериментатор, освен ако не е бил такъв винаги. И че „само в сънищата, в поезията, в играта можеш да запалиш свещ и да тръгнеш с нея по коридора, за да надникнеш към онова, което си бил някога, преди да станеш онова, което…неизвестно дали си станал.”

ШЕСТ ЗАДАЧИ ЗА ДОН ИСИДРО ПАРОДИ (Колибри, 14.00 лв.) „Момчета, убийте Борхес!” – изкрещял Кортасар, отпътувайки за Европа, и този символичен апел е признание за титаничното влияние на другия гениален аржентинец върху творчеството на всепризнати новатори в световната литература. Обзаведен с преклонението на просветените, автор на несметно количество есета, критически статии, анализи и крилати фрази, бащата на „Измислици” и „Алефът” вярва, че няма по-сложно и наситено удоволствие от мисленето, макар и то да произвежда разочарования. Само най-простите удоволствия не разочароват, заключава Хорхе Луис Борхес. „Шест задачи за дон Исидро Пароди” е плод на необикновеното му сътрудничество с Адолфо Биой Касарес. Една искряща от остроумие пародия на детективския роман, която изобилства от капани за ума, но в края на краищата простичко обобщава:

Днешните хора все искат правителството да им решава проблемите. Беден си, правителството трябва да ти осигури работа; закъсал си със здравето, правителството трябва да те лекува в болница; отговорен си за нечия смърт и вместо сам да изкупиш вината си, чакаш правителството да те накаже.

НАШИТЕ ПРЕДЦИ (Колибри, 20.00 лв.) Освен че вдъхновява Кортасар, Борхес насърчава и експериментаторския хъс на Итало Калвино. И ефектът е толкова зашеметяващ, че един друг корифей на думите и вероятен нобелист, Салман Рушди, се произнася повече от ласкаво: „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем”. Автор на едно от най-интригуващите белетристични произведения на 20 век – „Ако пътник в зимна нощ”, италианският писател вярва, че човек не получава с раждането си даром своето право на съществуване, а трябва да се бори за него всеки ден чрез нещата, които създава. Самият той се пребори с финес. И книги като приказния сборник с новели „Нашите предци” са доказателство за това.

НЕПОСИЛНАТА ЛЕКОТА НА БИТИЕТО (Колибри, 20.00 лв.) „Моята реч се стреми да е проста, точна, сякаш прозрачна, заяви Кундера преди години.  Стреми се да бъде такава на всички езици.” Тук следва да отдадем дължимото и на българските му преводачи. Кундера никога не е обичал светлините на прожекторите, но когато си голям, едва ли някой ще ти прости аскетичното публично присъствие. От дългогодишното му мълчание се пръкна инсинуацията през 2008 г. Тогава едно чешко издание публикува твърдения, че писателят е издал свой съгражданин, който после бил пратен в затвора.  Едва ли са се наговаряли с Филип Рот, но авторът на „Непосилната лекота на битието” и „Животът е другаде” се беше зарекъл да загърби писането. До април тази година, когато във Франция излезе фрагментарният роман „Празникът на незначителността”. Ала дали наистина тежестта е ужасна, а лекотата прекрасна?

ВЪЗМУЩЕНИЕ (Колибри, 14.00 лв.) Спрягат Рот като живия класик на американската литература и най-яркия представител на съвременния психологически реализъм. Неговата феноменална творческа история продължава 50 години, за които е удостоен с всички възможни литературни отличия на Америка. Известният критик Харолд Блум го определи като „един от четиримата най-влиятелни живи американски писатели”. Творчеството на Рот е лъкатушно пътуване към самия себе си – един понякога абсурден, често скандален, но въздействащ и прозорлив монолог на идентичността. Авторът на „Възмущение” и „Синдромът Портной” не умее да си държи езика зад зъбите, не се смущава да се гаври с измислени светини, да хапе и да се заяжда, да иронизира „продуктивното” невежество. Еротичните лутания на героите му са негова запазена марка. Както и изводът, че нашите най-банални и смешни решения постигат най-несъизмерими, често катастрофални, резултати.

Списъкът на нобелистите без Нобел може да бъде удължен и ако Борхес и Калвино отдавна нямат шанс да прескочат в онзи, „истинския” списък, за Рот и Кундера надежда има. На други, като Джонатан Франзен, например, навярно им предстои още много път. Но какво от това, пътят е живот.

Виж и кои са най-дискутираните екранизации на бестселъри напоследък