ЕТО ЕДИН МАЛЪК ФАКТ – ТИ ЩЕ УМРЕШ

тези думи ще чуеш от Смъртта в "Крадецът на книги". Въпросът е - да четеш или да гледаш?

0 коментара Сподели:

“Крадецът на книги” – сигурно се питаш какво ли пък е това чудо, а може би НЕ… Вероятно вече си изгледал филма, който е сътворен по едноименния роман на Маркъс Зюсак. Но най-вероятно и това ти е известно, защото внимателно следиш и четеш надписите в началото и в края на филмите.

Действие: По времето на Хитлер, Втората световна война
Разказвач: Смъртта
Гл. герои: Лизел Мемингер, Ханс и Роза Хуберман, Руди Щайнер, Макс Ванденбург, Илза Херман и няколко други колоритни личности, но ако прочетете, ще научите кои са те.
Сюжет: Болката, Животът не обещава нищо, Супата, Един акордеон, Истинската и самоотвержена любов, Малките неща, Чистата раса, Снежният човек, Проявата на човещина, СЛОВОТО
Извод: … (според вътрешните нагласи на всеки индивид)

Понеже съм ентусиаст, и то непоправим, който обича да запълва част от свободното си време с книжка в ръка, научих първо за съществуването на романа “Крадецът на книги”. Получих го като подарък и малко учудена прочетох написаното с дребен шрифт под заглавието “Обсебващ роман, разказан от най-мрачния разказвач…”. Любопитството ми надделя и започнах да разгръщам страниците и да попивам черното мастило, оставило следа върху тях. “ЕТО ЕДИН МАЛЪК ФАКТ – Ти ще умреш… Не съм злонамерена. Аз съм резултат.” Постепенно всичко започна да се прояснява. Ето че държах в ръцете си първата книга, в която Смъртта е не само играч, но и основен Разказвач. Чувала съм много нейни названия, гледала съм много нейни превъплъщения на големия екран, но точно като “разказвач” не бях си я представила. И си казах: “Ето една по-различна, доста философска, гледна точка за Смъртта!”. 

В рамките на броени дни всяка вечер заспивах с този световен бестселър. Сигурно се досещаш, че след няколкото прочетени страници сънят не настъпваше веднага, а, напротив, отлагаше се във времето, защото започваха размислите… размислите за Живота и Смъртта, за малката Лизел Мемингер (главната героиня в романа) и нейния истински приятел Руди Щайнер (момчето със сламенорусите коси), както и за семейство Хуберман (приемното семейство на Лизел) и за техния неочакван гост Макс Ванденбург… И всички тези съдби, преплитащи се на фона на Втората световна война, те карат да се замислиш за заобикалящия те свят. Да, това е художествена измислица. Да, това е само роман. Да, те не са истински хора. Да, да, да – може да измисля още хиляди ДА-та, за да не се чувствам кофти за сюжета, излязъл изпод клавишите на Зюсак, но не искам. Оставих се в ръцете на думите. Реших да последвам примера на малката Лизел и словото да ми бъде пътеводна звезда към случващото се на улица “Химел = Рай”.

Пленена от словесния вулкан на Зюсак, в който се бях потопила, и с много здраво развинтено въображение, трябваше да изгледам и филма “Крадецът на книги”. Що се отнася до филмовите достойнства на кинолентата – бива си го. Що се отнася до моите лични възприятия – очаквах много повече. Романът е толкова благодатен да се създаде филмов шедьовър, но уви.

Както започнах този разказ, ти най-вероятно си решил да отделиш 2 часа вместо 2 седмици, за да изгледаш “Крадецът на книги”, но ми се струва, че си изгубил много. Време е да  споделя и “компетентното” си мнение за филма. Първо, не очаквах Смъртта да е с мъжки глас. Второ, в книгата Ханс непрекъснато свива  цигари, къде остана този широко застъпен жест. На моменти се питах какво точно се случва, например когато Макс пристигна в къщата – какъв е този човек, откъде се взе, защо е тук, каква е цялата история покрай него. И ако искаш да знаеш, драги филмов почитателю, Макс подарява на Лизел “Игрословецът” – скицник с картинки и разкази за самата Лизел през очите на Макс.

Наистина, ако не си се докоснал до романа, тези неща едва ли ще ти направят впечатление, защото няма откъде да ги знаеш, освен ако някой приятел не ти е разказал колко яко всъщност е книжлето. Вярно, Лизел (Софи Нелис) играе чудесно, но това не е достатъчно…
Гледала съм и много по-добри филми, създадени по книга. Обаче, каквото и да си говорим, книгите си остават книги. Определено те пренасят малкото ни Аз в един различен свят, колкото и клиширано да звучи. Но пък за всяко изкуство си има консуматори.
П.С. Все пак прочети “Крадецът на книги” и пак ще си говорим.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *