Нещата от живота

Или там, където обхватът е без значение

Вторник. Един работен  ден е минал, остават още четири. Твърде много, за да му отпусна края и да започна да мисля за предстоящия уикенд. Август е, което означава две неща: в София (и не само) е непосилна жега, а снимките от морето във Facebook, на които завиждам благородно,са a must. Дотук добре, но до моята почивка остава известно време, а градът започва да ме задушава. Обгърнат е в прах, а навсякъде около мен чувам нотификейшъни на различни месинджъри, които сякаш се забиват в съзнанието ми. В метрото е тясно и горещо, въпреки че през летния сезон има повече място, отколкото по всяко друго време на годината. Неизменните слушалки, с които споделям пътуванията си из столицата, сякаш са твърде шумни.

Искам тишина. Искам спокойствие. Искам да избягам. Дори и само за един уикенд, който обаче да ме презареди за седмици напред. Цивилизацията прогресира, а ние се връщаме към природата.

В Ера на технологии търсим първичното, изначалното. И го намираме. На десетки или стотици километри от София, на един или няколко часа път от нея. Близо и далеч, някъде съвсем до нас, но останало сякаш незабелязано. До този момент.

СЕЛО АВРАМОВО

Знаете ли коя е най-високата жп гара на Балканите?

Тази, която се намира в якорудското село Аврамово, разположена на цели 1267 метра надморска височина. То пък се намира само на 18 км от град Якоруда. Създадено е от обединяването на няколко махали и села и е разположено в долината, разделяща Рила от Родопите – Аврамовата седловина. Интересно е, че линията е не само една от най-живописните в Европа, но и жизненоважна за местното население, което през зимата няма друг транспорт към близките по-големи градове Разлог и Велинград.

СЕЛО ДРЕН

Намира се на около 50 км от София и е известно като едно от най-чистите места в България. Това съвсем не е местна легенда, защото

в района са правени редица проучвания, доказващи, че именно там въздухът и водата са най-екологични.

Около него има борови гори и два язовира. Китните му къщи се намират в полите на планина Верила. Там се намира манастирът „Света Богородица“ от края на XVI – началото на XVII век, който е опожарен и разрушен. Църквата в самото село „Света Петка“ пък е една от най-старите в региона, датираща от 1844 година, а църквата „Свети Спас“ е храм-паметник на загиналите за България жители на селото.

СЕЛО ЛЕЩЕН

Очарованието на Родопите. И ако това не ви е достатъчно, ето какво още можем да ви кажем за старинното селище. Заради неговия автентичен вид то често се превръща в снимачна площадка за различни филмови продукции. Ако се нуждаете от глътка спокойствие, свежест, красота, автентичност, история и българщина – Лещен е вашето място.

„Много съм пътувала, много съм видяла, примирала съм от възторг пред всевъзможни пейзажи. Но гледката към Пирин от родопския ни чардак е несравнима, в това съм сигурна.Обичах тази огромна каменна къща. Още от времето, когато беше само монументална купчина тикли, камъни, цимент и греди. Тогава баща ти ме докара хем гордо, хем някак свенливо да видя мястото. Най-високото място на Лещен. Над него започваше пеещата родопска гора. Всеки, дори най-незначителният полъх на вятъра изтръгваше от клоните на дърветата, от цветята и храстите самодивски мелодии.“ – из „Гръцко кафе“, Катерина Хапсали

СЕЛО ПОБИТ КАМЪК

Има няколко села в България, носещи името Побит камък. Ние обаче отново се отправяме към Родопите, за да ви разкажем за селището, намиращо се близо до Велинград. Откъде идва името му? От местната забележителност, представляваща… огромен камък, побит в земята. Едва ли ви изненадахме особено.

Селото е обградено от планински възвишения и е разположено в долината на река Доспат.

Любопитно е, че освен скалния феномен, който е дал неговото име, там се намират местността Дивите кози, още едно скално чудо, носещо името „Жабата“, както и местна джамия.

СЕЛО МЕДЕНИ ПОЛЯНИ

Оставаме в Родопите и за последната ни дестинация. Според легендата местното население се е заселило високо в планината, за да се спаси от набезите на крадците. Хората се надявали, че животът им ще бъде по-спокоен, но и ще имат възможност да развиват животновъдството, което и до днес е основен поминък. Вероятно интересът ви ще събуди традиционната за селото носия, която се носи само там и е непроменена вече стотици години наред. Сигурно няма да ви учудим, когато ви кажем, че и тук природата е приказна.

А поляните, те наистина са медени.

Точно както предвидливо ни съобщава и името на планинското селце.

Ако все още си на морска вълна, виж какво му е очарователното на къща с цип, а пред прага – морето.