Нещата от живота

Или няколко категории мъже, които госпожиците се налага да търпят

Ако някой ден имам дете, моля те, Господи, нека бъде момче.

Принципно противоположният пол обича да разделя мъжката прослойка на видове и подвидове по всякакви признаци – с бради или без бради, с пари или без, дали си бърка в носа или в ушите и т.н. Истината е далеч по-проста. Ние самите помежду си се делим на „Тоя мога да го пребия“ и „Тоя не мога да го пребия“.

Все пак можем да бъдем разделени и по още един специфичен критерий – Как се излагаме пред хората, или иначе казано – Какви свалячи сме. Ако има още една (всички знаем коя е основната) причина да съм щастлив, че не съм млада госпожица, е, че не ми се налага да търпя тези тъпотии директно. Иначе съм се смял на доста.

В случай че някой не се открива в по-долните (и буквално) категории, да се радва. За останалите: евалата, пичове, не си признавайте.

КАЛИТКО
Калитковците влизат в действие, когато са на четири бири. Успехът не е задължителен, а и са джентълмени: „Ако върже, върже, ако не, да се ебе тая мастия“. Офанзивата започва отдалече.

Първо създава впечатление пред своята и петте компании около него, които му чуват крещенето, колко голям мъжкар е: „И като му го казАх т‘ва… И тоя като се насра!!“. Парадира и доукрасява житейския си бекграунд на безстрашна, очукана от живота персона: „Кой, бе, аз ли, бе? В квартала, на който и да ми кажеш името, ще се сети кой съм“.

Понеже той е единственият Пешо в квартала!? Сто процента. Така обектът на перченето му ще разбере кой е ШЕФЪТ и няма как да не пожелае тоя тестостеронов звяр. Нали?!

Не е ясно как Калиткото не разбира, че изглежда като Денис Белята малко след като е осъзнал, че природата му е дала нещо друго освен прашката, с която може да си играе.

Ценното при тях е, че само с една фраза окончателно показват симпатия към самката с лек нюанс на чисто приятелско потупване по рамото: „Ти ме кефиш“ или „Ама ти си много яка бе!!!“. Гениално.

ИГРАЧО
Във всички филми за Джеймс Бонд по едно време злодеят разкрива целия зъл план, който впоследствие се проваля епохално. Е, когато Голдфингър тръгне да събира пиленцата, нещата изглеждат също толкова зле. Пичагата пристъпва гордо, намесва се набързо: „Здравейте, момичета“, не оставя време за отговор: „Кефи ли ви тука?“. Всъщност не му дреме, щото има по-добра идея и ето я, стреля: „Прави ли ви се нещо по-яко, щото с мойте хора ще ходим… а после сме към тях… ше има пиене, има много стаи, квото искате. Вие сте три, ние сме шестима, всичко точно“. Всичко е ТАМЪН, както се пее в един летен БЕНГЪР.

ДЖОНКАТА БРАВО
Той също идва с тактика. Тя е да говори за себе си. При нея няма как да сбърка, защото мачът  е на негов терен. Той е „открил себе си“ в планината, на село, няколко седмици сам в къщи. Прекарал е време с „вътрешното си Аз“ и говори за това, сякаш си е изкарвал прехраната, като се е борил с мечки. Той е дълбок, чувствителен, нежен. Разбира се, след като цяла вечер се е правил на палячо, ако е успял, на сутринта може да го видиш как се тъпче с баници на баничарницата на Градина, ухилен до уши, докато приятелите му крещят „Браво, бе момчееееее“.

ПЕПЕЛЯШКО
Пепеляшко е чел една от стоте хиляди статии, че момичетата харесват мъже с пари. Тогава е изсурвакал баба си с 50 лева, казал й е, че са аванс за Нова година и се е впуснал в панталона на Барни Стинсън. Той не знае, че неговият таргет казва „Падам си само по мъже с плочки“, макар и да са виждали подобно нещо само на корема на Пешо Хърбавия от Д клас, който, въпреки че глезените му да са по-широки от рамете, минава за секси.

Та Пепеляшко нахъсва някое аверче, че ще ходят по мацки, и сядат в някое пълно барче, поръчват си нещо с чадърче и почват  непринудено да си въртят главите в опит да бъдат stealthy. Всъщност изглеждат като перископ на подводница, но тихо.

 Пепешялко ще го раздава тежък, може и да почерпи самката с едно малко. Moже да й каже „Леко, да не се напиеш“, но само защото й брои глътките. Той винаги има ПЛАН Б: „Ако с тая не стане, поне имам кинти да се отрежа тая вечер!“… с шише евтина водка на пейка, като истински мъжага.

ТАТКОТО
Тъжното в историята е, че тия „прийоми“ работят. Ако Господ се окаже глух, ми остава да се подготвям за тежко бащинство… някой ден. Мога да кръстосвам горите в някой стар Range Rover “Discovery“ с един неаполитански мастиф, един ваймаранер и да гърмя по бракониери със Smith & Wesson 629 Stealth Hunter.  Важно е поне да си „страшничък“.

А по екзистенциалния въпрос с бройките – виж кой как ги брои.