Нещата от живота

Да теглим чертата...

Въпреки че по празниците ще съм на работа ( доста тъпо, признавам), имам време и желание да си украся (и къщата, и душата…). 

Купувам си мандарини, пия чай, ходя на ледена пързалка… абе с две думи – празнично ми е.

И си давам една предпразнична, предновогодишна и следстарогодишна равносметка за отминалите месеци.  Всъщност не знам колко е равно това, което дадох, и това, което получих. Обичах, не обичах… бях и не бях любима. А сега сме само аз и сърцето ми. Подарих толкова много време и слънце, и сила… в замяна получих някой и друг шоколад и целувки… Но предполагам животът не е ресторант, където  плащаш само за това, което си поръчал. И какво по-вълнуващо от факта, че всеки ден крие изненада?! Изненада е, когато възрастната съседка почука на вратата ти и ти даде домашен кекс. Изненада е, когато непознато куче започне да си играе с теб, когато можеш да помогнеш на изгубило се дете да намери майка си. Изненада е, когато завали и нямаш чадър, но за какво всъщност ти е той, след като все твърдиш, че обичаш дъжда ? Изненада е, когато в магазина са на промоция любимите ти бонбони… И още толкова много дребни и уж незначителни неща, които просто чакат да бъдат забелязани, за да направят деня ти по-ведър. И най-хубавото – всичките те идват безплатно, не взимат нищо от теб, а ти дават (сякаш знаят, че и без това е въпрос на време някой да ти вземе нещо…).

И понеже нито аз, нито животът знаем какво ще си разменим, обичаме да се надлъгваме. Той ми дава щастие – аз му отвръщам със сълзи (май е забравил, че и от щастие се плаче). Той нанася удари, аз кротко си зашивам раните… и после живея чрез и въпреки белезите си. Въобще не ни е скучно на нас двамата. И честно казано – предпочитам да е така (една от причините да не искам да знам какво крие бъдещето ми). Предпочитам да се скитам из малките столични павирани улички с ароматно кафе в ръка и да се наслаждавам на днешния ден. И сега, правейки си старогодишната ми равносметка, животът сигурно си мисли, че везните се накланят в негова полза (нали знаеш – равносметките никога не са равни… колкото и да е парадоксално).

Но мисля, че и тази година го победих.

Затова имам сила да украсявам света си.  И нямам търпение да се впусна в дните, белязани като 2016-а… А дотогава ще празнувам живота си по възможно най-декемврийския начин! Предизвиквам и теб за същото… Може да се срещнем на по чаша греяно вино.

Декември е бохем. И ние с него.