В МИР С ЛОШОТО, В ГРАНИЦИ С ХУБАВОТО
След крайностите няма нищо. Стой си по средата
Знам, че към средата на януари целият нечовешки и изкуствено породен ентусиазъм за генерална промяна в живота ще отмине, защото началото на годината не е тази връхна точка в живота, когато достигаш ниво на съдбовно осъзнаване и автоматично преминаване към ново развитие. Автоматичните действия са за автоматите, а не за хора. Приемането на слабостите е първата крачка към промяната.
Скъпият ми Ницше често използва латинската фраза Amor fati, коятоозначава „Любов към съдбата“ или „Обичай съдбата (си)“. Тя се ползва, за да изрази позитивното отношение на човека към всичко, което се случва в живота му. Включително към страданието и неуспеха, които според мен често сам си е надробил,докато е бил такъв, какъвто осъзнава, че никога не е искал да бъде, тоест по-лошата версия на себе си. Като под „по-лоша версия на себе си“ имам предвид идеала, който има за себе си в своята глава. Обаче зачеркването и неприемането на негативното в теб не може да го изтрие. Прикриването не унищожава това, което искаш да скриеш от теб и другите, а го храни и поддържа живо. Поне докато не бъдеш "хванат" и изобличен от някого.
Това разобличаване най-често се вижда ясно, когато си озлобен и нещастлив от процеса на промяната, която сам генерираш.
Може да отидеш първите пет дни от годината или дори две седмици в офиса със салата, да тренираш, да четеш книги, да направиш нещо различно, да влечеш телеса по планини, въпреки че не са твоето нещо, но тази крайна форма на здравословен живот ще се изпари след това, защото не е аргументирана с друго, освен че е дошъл първи януари. Не е сериозно. Давам го като пример, но примери много и от най-различен характер.
Ръцете горе за тези, които според датата прилагат всичко научено за годината и баш от началото й стават новият човек, какъвто винаги са мечтали да бъдат. Ето вече е 13-ти , а аз два пъти съм ходила на йога! Колко оптимистично, нали?
За всички останали, които не се превръщат в полунощ от тиква в каляска, от Пепеляшка в принцеса, от каквото си искате в най-харесвания тип, имам няколко съвета и те са, че разграничението между телесно и духовно е абсолютна глупост. Разграничението между лоши и хубави навици – също. Всичко е въпрос на нагаждане спрямо хубавото и лошото в теб. Вече ми става лошо, когато чуя за пореден път фразата:
„Той/тя тренират като луди.“
И вероятно са, ако правят единствено и само това без никакво интелектуално развитие и отношение към мозъчните клетки.
“Той/Тя са много духовно извисени.“
Може да си духовно извисен и да нямаш никакво уважение и грижа към тялото си, което не е прекрасен вариант за съществуване.
„Той/Тя вършат нещата винаги перфектно.“
Може да се съсипваш по перфектен начин. И това е нещо, но не, което се търси в живота.
Качественият човек се развива във всеки аспект. Прекомерното съсредоточаването само върху развитието на телесните или духовните качества е симптом за проблем.
Затова и не се впечатлявам от хора, които блъскат в залата, без да са прочели една книга, които само четат, но не общуват, които само общуват, но не чуват.
Душата може повторно да заболее, както и тялото, когато му е отнемано рязко нещо, което до вчера е получавало в огромни дози. Отношението към телесното и материалното е интелектуалната способност да се оценяваш във всяка форма, която притежаваш. Това, което ни се струва оздравяване, обикновено се оказва само почивка или промяна на болката, а истинското преодоляване не идва според дати или нови години, а когато си научил дадените уроци и постепенно се изменяш, за да постигнеш този, който винаги си искал да бъдеш. Процесът може да е бавен и не казвам, че съм фен на мрънкането и нищо неправенето, но всяка крайност е грешна. Хармонията не се постига с половинчати действия. Необмислените крайности също са такива.
Дай си нужното дори и да е малко вредно, щом досега си оцелял, значи не е толкова фатално, но ще е капчицата, която може да ти помогне да наклониш везната към хубавото. Не мисли, че колегата, който ти носи от любимия ти сладкиш, го е направил, за да развали безценната ти диета в началото на годината. Направил го е, защото това вероятно е обичал миналогодишния ти Аз, който си бил и вероятно все още си.
Не е нужно да изяждаш целия сладкиш, а просто да го опиташ. Това е малък жест към самия себе си, за да обичаш живота още повече и да бъдат по-щастливи хората около теб. Колкото повече дава човек за себе си и своето щастливо съществуване, толкова повече може да раздава и на останалите около него. Канските лишения и поучителните действия, които те смачкват, не са правилният път. Мотивацията и волята имат друго лице и то не озлобява хората към промяната, която са решили да правят, а ги устремява да я задържат и постигнат. Без значение сезона.
Кой щеше да си, ако не беше миналогодишният си Аз? Не забравяй пътя на промяната си… дори да не помниш дати.
редакторите
