На баба спирулината, лещарката и овесела

Едно кратко, но вълнуващо пътешествие из чудния свят на веганските ястия, обичаи и вярвания, в който гъбите кладница заместват свинското, а картофът е кашкавал…

Веганството е начин на живот, с който никога няма да се разберем. В ученическите си години от любопитство изкарах няколко месеца без месо и животински продукти, вследствие на което заприличах на пъпчива карикатура към израза „чифт очи и останалото – гъз“. По това време вегетарианските продукти се изчерпваха с картофи и хляб, които, дори и с много перверзно въображение, нямаше как да превърна в нещо изумително разнообразно. След като почти не умрях от кулинарна скука и два милиона пъпки, се завърнах в света на месото и яйцата, където щастливо живея и до днес. Светът на веганите обаче междувременно е станал извънредно интересен и има неща, които заслужават нашето внимание. С искрена любов и уважение към всички познати и непознати вегетарианци и вегани ще си позволя да изброя някои от тях:

1. Природосъобразни вегански шедьоври, наречени на отвратителни и отблъскващи животински продукти. Веганският шницел, горкият, е нещо, което се прави от тахан, леща и овесени ядки, а се нарича така, защото „шницел“ определено звучи по-добре от „лещарка“ или „овесел“. Представете си мъж, който се прибира вкъщи и стръвно казва на жена си:

„Адски съм гладен, мога да изям ПЕТ огромни лещарки!!!“

Признайте, че звучи малко тревожно. Същият е случаят с веганското сирене (съчленено от кашу и пшеничени кълнове), както и на моя личен фаворит – веганския кашкавал, който съдържа, дръжте се – вода, кокосово масло, картофено нишесте и вегански аромати. Тоест, една тунквана сплав от картофи и вода, напръскана с ароматизатор и наречена за благозвучие „кашкавал“. Последното ми откритие в тази област е веганската „шкембе“ чорба, която е досущ естествената с една недоловима разлика, а именно – вместо шкембе накълцвате в чорбата гъба кладница – един еволюционен предшественик на свинската карантия и неин достоен заместник.

2. Вегани, които хранят домашните си любимци със зеленчуци. Доскоро не бях се сблъсквала с този феномен, но се оказва, че много клети кучета и котки са принудени да фотосинтезират заради стопаните си, както става ясно от следния пример във форум:

„Животните споделят нашите вибрации и реагират съответно. Моето куче например яде кокали, когато ситуацията в къщи е невъзможна, но иска шопска салата, когато всичко е ОК!“

Ето, това е нещо, което със сигурност искам да прочета на моя котарак – един ужасен цивилизационен простак и дегенерат, който категорично отказва да усети вибрациите и да прояде шопска салата. Бързо ще сложа край на това безобразие – още довечера ще бъде строен пред стената и накаран да вечеря лук на фурна, ако ще да му го тъпча с лъжица в лакомата котешка паст. След това ще му измия зъбите и ще му направя чай от мащерка, с което се надявам да го накарам да започне да усеща вибрациите или направо да се превърне в такава.

3. Необвързани вегани уфолози. Преди да сте повдигнали въпросително вежди, ще обясня, че това е Фейсбук група, в която „не само ще намерите своята половинка в живота, но и ще научите истината, която правителството от години се опитва старателно да скрие – не сме сами във вселената!“. Ако съм привлякла интереса ви, имайте предвид, че правилата там са строги –

„ако намерим ваши снимки с млечни продукти, яйца или мед, ще бъдете премахнати от нашата общност“.

Така че – никакви фриволни селфита с яйца по панагюрски или, не дай си боже – с кашкавал пане. Ходи доказвай, че е направен от парфюмирано картофено нишесте и вода.

4. Деца вегани. Много се говори по въпроса, редно ли е децата да бъдат лишавани от определени видове храна заради избора на родителите им, но, от друга страна, след като има кучета, които си искат шопската салата… В полза на това децата ви да са вегани е и следното мнение:

„Имам познато семейство, които са вегетарианци от тийнейджърските си години. Имат две здрави деца, на които също не дават да ядат месо. Всички те са с един бистър тен, лъскави коси, изглеждат толкова свежи и чисти!“

А сега погледнете собствените си деца, които необмислено тъпчете с кюфтета! Виждате ги, нали? Мътен тен, сплъстени коси, мръсни, смрадливи и отблъскващи. Едни ходещи бактериални бомби, които си плачат за една голяма, хубава и чиста тиквичка на пара.

5. Веган аргументите. В статия, наречена „51 причини да не си веган“, имаща за цел по хумористичен начин да илюстрира тежкото съжителство на веганите с простолюдието, 10-а причина гласи:

„Често ще ти се налага да обясняваш защо според теб рибата не е зеленчук. И често ще оставаш неразбран.“

Това силно ме смущава, тъй като, дори и да не консумирам веган шницел от леща и шкембе чорба от гъба кладница, съм наясно, че рибата не е зеленчук и никога не съм твърдяла обратното.

Смятам за редно да завършим със един бетонен аргумент в полза на изключителната консумация на зеленчуци:

„Зеленчуците и плодовете нямат нервна система, демек не усещат болка или поне силно се надявам да е така."

Е, тук вече имаме проблем. Може да съм сигурна, че пъстървата не е грах, но не, НЯМАМ доказателства, че морковът, който довечера безчувствено ще нарежете и сварите, няма нервна система и не изпитва остра, пронизваща болка. Да не ви плаша, но е напълно възможно, когато го пуснете в тенджерата, морковът да види тунел и ярка светлина и целият му живот да мине като на филм – родната леха, мама и татко, първото поливане, първата лопата… Помислете върху това и се надявайте поне да не изпитва болка.

ОЩЕ ОТ КРАСИМИРА ХАДЖИИВАНОВА