За любимото състояние на духа 40 години не стигат

Тази година пънкът ще чукне четирийсетака. Дали от суеверие или поради някаква друга причина, но около юбилея не се вдига кой знае каква врява извън Обединеното кралство. Поне не толкова, колкото подобава на шумен и многопластов музикален стил, създал покрай себе си една от най-разпознаваемите субкултури. А по стара традиция кръглите годишнини са повод за равносметки и ретроспекции. И дори заклети анархисти като пънкарите държат да припомнят някой и друг факт от първите седем, които изобщо не липсват на жанра.

Китаристът на Buzzcocks, Steve Diggle, съвсем наскоро изтупа от прахта една позабравена полемика – коя е европейската люлка на пънка? За Щатите, които са сочени за родното му място, както и за Австралия, където течението се развива паралелно, ще си говорим друг път. Засега може да избирате между: а) Лондон или б) Манчестър. Според Steve Diggle отговорът е б). А според мен по-важният момент тук е в) „европейски“ отново е равнозначно на „британски“.

За всеки случай припомням кои са Buzzcocks – онази пънк банда, интересът към която изживя ренесанс покрай чудовищно добрия биографичен филм от 2007 г. за вокалиста на Joy Division. Мрачната черно-бяла лента е дебют в пълнометражното кино на небезизвестния Anton Corbijn – автор на култови видеоклипове за групи от ранга на Depeche Mode, U2, Nirvana, Metallica, Front 242. Искам да кажа – ако случайно не сте го гледали, това е непростимо и трябва незабавно да се коригира.

И ако си представим съперничеството за титлата „люлка на пънка на Стария континент“ като сблъсък между Челси и Манчестър Юнайтед (въпреки че нито е дерби, нито ще го коментираме по минути), картинката би изглеждала горе-долу така: пионерите Sex Pistols са сформирани в Лондон през 1975 г., така че резултат е 0:1 в полза на столичаните. Но според Steve Diggle едва когато бандата забива в манчестърската зала Lesser Free Trade Hall през юни 1976 г., става ясно, че ново музикално течение е на път да се роди.

Всъщност на концерта не е имало многолюдна тълпа, но пък са присъствали членове на бъдещите Joy Division и The Smiths, a атмосферата е била съзаклятническа по музикантски (видеото по-долу е възстановка, в която се появяват лица от каста на Control). Китаристът на Buzzcocks твърдо заявява, че именно този и последващите няколко гига в Манчестър са вдъхновили появата на многобройни пънк банди броени месеци по-късно. А това означава, че резултатът между двата града е изравнен (1:1).

И понеже стана въпрос за незабравимите Joy Divison вече цели два пъти, задължително трябва да споменем, че те са сформирани именно през 1976 г. в Солфорд, който на практика е част от Манчестър. И, разбира се, под силното въздействие на чуто, видяно и преживяно в онази митична зала.

Така манчестърци повеждат с 2:1. Вокалистът на Joy Divison, Ian Curtis, се самоубива едва на 23 години и насилствено лишава музикалната сцена от неповторимото си присъствие. Въпреки това два издадени албума се оказват достатъчни за придобиване на емблематичен статут, а благодарение на уникалното си звучене бандата се превръща и в един от основоположниците на постпънка, появил се на бял свят само няколко години след класическия си родственик.

В полза за лондончани и с оглед постигане на манипулирано изравнен на резултат (2:2) трябва задължително да добавим легендите The Clash.

Но да продължаваме с това упражнение няма особен смисъл, защото все ще се намери по някоя добра банда и от двата града и ще трябва да бием дузпи до безкрай. По-интересно в случая е, че символичната дата, която се възприема като рождена за жанра, е рилийзът на 26 ноември 1976 г. на Anarchy in the UK. Дебютният сингъл на Sex Pistols е своеобразен химн, а лайтмотивът за загубата на контрол (обърни внимание на заглавията на парчетата и филма по-горе) – родилното петно на пънка, което доста се набива на очи.

С цел отбелязване на юбилея от цели четири десетилетия различни институции в Лондон са обединили усилия и са крафтнали специални културни програми под наслов Punk London. (Можеш да чекнеш предстоящите ивенти, ако случайно имаш път към британската столица.)

А в края на краищата, когато и където и да се е родил пънкът, всички ние много добре знаем едно нещо – той е безсмъртен като шотландски боец и никога няма да умре.

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА ЗА СУБКУЛТУРИТЕ И МУЗИКАТА ВИЖ ТУК