„При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!“

Тенденцията, която се носи сред мъжете ми приятели напоследък, е, че жената днес е по-хищна при ловуването на сексуални партньори. Понякога дори прекалено агресивно. Сексът и любовната игра са прекрасно нещо, но не и когато са придружени със заличаване на женската същност, която трябва да съдържа поне някаква доза нежност.

Ултимативният начин да разбереш кога една жена иска гушкане или пляскане с камшик е… да говориш с нея. Няма нищо по-интимно от добър разговор и за него думите се раждат от езика на тялото.

Истински шок за мъжа е, когато красива жена – магнит за сексуални преживявания, се оказва изпълнена със задръжки, болезнено критична към тялото си и не успява да заяви от какво изпитва удоволствие, което я лишава от преживяването му.

Как така предизвикателни жени с провокативно облекло, които могат да изкушат всеки с един поглед, се оказват затворени и говорят трудно за секс и какво по дяволите означава това. Малко е трудно да се сещаш постоянно за „не съди за съдържанието по опаковката“, дори и да ти е личен принцип в живота.

Жената не може да се определи никога като куче, което лае, но не хапе. Винаги хапе, обаче не е опасна, докато не се превърне в котка, която и драска.

Агресивното сексуално поведение понякога се оказва едно залъгване, че сме открити, доминиращи и контролиращи, което е защитен механизъм особено при нежния пол, който е преживял различни травми на своята самооценка и чувствителност.

Най-много ми тежи, когато срещна безобразно качествени жени, които не са научени да казват какво и как желаят, за да бъдат задоволени от партньора си и съответно удовлетворени във връзките, които градят.  Женската енергия, смазана при неподходящи отношения, започва да се преобразува изключително неочаквано и избива зловещо. Вероятно така е възникнало вещерството… не знам.

Липсата на преживявания и жестове, които буквално хранят женската същност, моделира представата, че си увредена, и блокира възможността да се отпуснеш в собственото си тяло.

Човешкото его може да кърви от нарцистични рани, разцъфнали при непрактикуване на личното право да поискаш и отстояваш своите нужди, желания и удоволствия.

Все неща, които ни поддържат живи и ни карат да се чувстваме обичани и пълноценни.  Интимността се изгражда благодарение на откритост, а след това се съхранява благодарение на свобода в социалното общуване.

Ние трябва да говорим за секс, защото освобождаването на вербално ниво отключва възможността за премахването на напрежението при интимен контакт. (Демон)стрирането на глад за секс всъщност прикрива много по-опасни (демон)и.

Говорете си, обичайте се, грижете се за своята близост, която ви свързва един с друг. Премахнете границите, които образуват неразбирателства. Ако не успявате, то трябва да пробвате с някой друг. Мълчанието е злато, когато всичко по-важно вече е казано. В мълчанието между двама любими често чувам звук от целувката им и това е причината в тишината да си казваме толкова неща, защото отново се свързваме благодарение на всичко изказано.

И докато Ницше казва „При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!“, то аз бих допълнила – където и да отивате, да не забравяте и комуникационните си умения, които отварят повече врати към човек, който те вълнува, от просто плътски удоволствия между вас.

ВИЖ 10-ТЕ ФИЛМА, В КОИТО СЕ ПРЕВРЪЩАТ ВРЪЗКИТЕ