Билетчето за Графския транспорт стана като пенсионирана порно актриса - скъпо и ненужно

Център за градска лабилност мотивират софиянци да използват градски транспорт, като вдигат цените на билетите. Вероятно са откраднали метода от българските работодатели, които мотивират служители да работят, без да им вдигат заплатите.

Приготви си точно минута и шейсет секунди да прочетеш това, защото времето е пари, а условията са абсурдни. Всъщност времето е разтегливо понятие. Примерно електронните табла на градския транспорт в София могат да ви покажат как автобусът променя местоположението си светкавично от 17 на 2 минути или по-кофти вариант от 2 на 17 минути за пристигане, но най-важното е да си изненадан…

Малко напомня на табелите по пътищата, които обозначават кога ще достигнеш даден град. Пише например, че Чирпан е след 250 километра, и ти хващаш пътя (Чирпан, а не Черпак точно така, та…) минаваш по посочения път 400 километра и вече изненадан откриваш Чирпан. Важното е да си изненадан в този живот – приятно или не.

След това си приготви точно пари, защото градският транспорт все повече започна да прилича на бакшишите – сметката ти е 3,60 но оставяш 4, а сега билетът ти ще е 1,60, но ще оставяш 2 или пък идва летен бонус през юни още шейсет стотинки гратис до живот. 

„Билетчето за Графския транспорт станА като пенсионирана порно актриса – скъпо и ненужно.“

Трябва да си примерен гражданин, но знаете ли как ме глобяват контрольорите, въпреки че съм с редовен билет? С думите: "Изглеждате като човек, който може да извади 20 лева…"

Идва ми да махна с ръка и да кажа „Какво са двайсет лева? Какво са шейсет стотинки?“, а после се сещам, че сумата тук е пропорционална на съвсем други неща, които са безценни, непознати и обезличени. Наричат се справедливост и достойнство. Да дадеш тези пари означава да си съгласен с прилаганата злоупотреба. 

По неписани закони такситата са психиатрични клиники на колела, а автобусите са като агенция за социални анализи. В тези градски пространства можеш да видиш сбирщината на всички идеални типове обществени размисли в една пъстроцветна какофония.

Из дебрите на автобусните пространства имам по-вълнуващи преживявания, отколкото са някои от сексуалните ми актове. Не се шегувам. Там може да попаднеш на всичко и на всеки.

Краткият ми списък с чудеса е да съм свидетел на сглобяване на пералня, пренасяне на кокошки, опити за каране на ски, скандал, побоища, спасяване на пиян мъж от шофьора на превозното средство, раждане, припадъци, опити за секс, екзорсизъм…

Не разбирам какво се оплакват хората, че срещу 1,60 лв. получават авантюристични приключения, театрален спектакъл или екшън филм в комплект.

Министрите обясняват, че всъщност градският транспорт не е създаден за граждани, а за социални слаби, но моля ви се – нито съм слаба, нито съм социална.

Това, което знам, е, че са слаби ангелите на тези, които не се замислят колко нелепо е петролът да пада, а цената на превоза да се вдига, колко измамно е да се плаща за всяко прекачване нова сума без регламентирано време, което гарантира да стигнеш от точка А до точка Б, без да плащаш за всички циркове, които ти се налага да посетиш в градската джунгла.

Наистина съм ловец на истории и преживявания в градския транспорт, защото там научаваш повече за хората, отколкото в лаборатории или в смирени разговори в лъскави заведения.

Сега ще ви кажа кое е най-страшното в градския транспорт. Това, към което никой не иска да поглежда – клошарите. Тези миризливци, които изглеждат ужасно, вонят, нямат пет стотинки в джоба, а още по-малко точно лев и шейсет, гадните гратисчии, които лежат на гърба на читавия гражданин. Толкова читав, че ако му падне някоя далавера, търси му съвестта и морала скрити под дървото на сянка.

Никой не иска клошарите в градския, защото са неудобни. Не е удобно да погледнеш в очите им и да откриеш себе си. Точно такъв вонящ на премълчана правда и изисквания, потънал в мръсотията на собствената си гражданска изостаналост, обречен да търпи.

Още по-страшно е, че отиваш роботизиран да бачкаш като вол (вероятно затова си в градския, нали?) за мизерна пенсия и след години е възможно да си немил и недраг бездомник. Съдбата никога не я знаеш какво ще й щукне. С мълчанието и стискането на зъби се доближаваш все повече до този, от когото извръщаш очи.

Аз, когато бях малка и всички втренчено гледаха един клошар, като се молеха всяка следваща спирка да е неговата, за да слезе, се бях обърнала към майка ми и я попитах високо дали може да го извикаме у дома да се изкъпе, да му помогнем. Тя се разплака.

На мен ми се плаче, когато не знам кой трябва да ни изкъпе от калта на търпението ни, в която потъваме. Лев и шейсет е поредното начало на края. Приготви си ги точно и внимавай да не те глобят, защото редовните вече не са редовни с главата.

ПРЕДЛАГАМЕ ТИ И ВАУЧЕР ЗА КОЛЕКТИВНО ВЪЗМУЩЕНИЕ ТУК!