Кой ни каза, че есента трябва да мирише на… тиквено кафе?

Пъмпкин спайс лате – маркетингов трик или нещо, без което есента не може

0 коментара Сподели:
Кой ни каза, че есента трябва да мирише на… тиквено кафе?

Добре, вече е октомври и

войната между отборите на „аперол дивите“ и „пъмпкин спайс гърлитата“ официално може да приключи.

Трябва да призная, че като човек, живеещ на остров, малко го играех двоен агент и се опитах да изцедя максимално последните горещи вълни и да не се предавам пред всички коузи кадри в социалните мрежи поне до есенното равноденствие. А те от своя страна някак много натрапчиво започнаха да се прокрадват доста преди благоразумното. И докато някъде на север вече качваха контент с пристегнати тренчове, мокри от отминал дъжд листа и една известна на всички ни чаша, аз устойчиво си сверявах тен линиите и се опитвах да ги залича. Обаче… едно чувство издайнически се прокрадваше и хем се наслаждавах на момента, хем пък тайничко исках вече и аз да навлека поне два ката дрехи и да се сдобия с въпросната напитка в картонената чаша.

Кой ни каза, че есента трябва да мирише на… тиквено кафе?

И докато слънцето още си печеше, а морето изглеждаше напълно разумна идея, на мен ми се допи пъмпкин спайс лате. Просто защото някой реши, че е време за него и банските трябва да отидат на дъното на гардероба. Кой обаче ни каза, че сезонът се сменя не когато забележим и усетим белезите му, а когато социалните мрежи се изпълнят с „уютно и топло“ съдържание и в новото меню на кафенетата се появи сладката кафена напитка с дъх на тиквен пай? Сместа от канела, джинджифил, индийско орехче и други топли подправки, разбира се, я има много преди появата на Instagram и TikTok.

Всичко започва през 1934 г.,

когато компанията McCormick решава да улесни домакините в приготвянето на традиционния тиквен пай и пуска на пазара готовата смес pumpkin pie spice. Без да се конкретизира определен сезон за направата му. И тогава, през 2003 г., Старбъкс реши да налее есента в чаша. Успехът на коледната ментова мока и яйченото лате вече не е достатъчен. Трябва нещо да ни държи развълнувани и харчещи още преди празничната суматоха и All I want for Christmas да зазвучи по всички радиостанции.

Кой ни каза, че есента трябва да мирише на… тиквено кафе?

Първоначално тиквата дори не присъства в рецептата, а вкусът ѝ се наподобява с различни съотношения между подправките, кафето и млякото. И след тествания в определен брой заведения в САЩ и Канада в епохата на „Момичетата Гилмор“, разходките из Сентръл парк на Кари, Саманта, Шарлот и Миранда и тичащата из улиците на Ню Йорк Ан Хатауей, които ни научиха, че всяка уважаваща себе си дама трябва винаги да има coffee to go подръка, се роди сезонът на пъмпкин спайс латето.

A star was born и календарът на есента вече никога нямаше да е същият,

защото трендът продава момента, усещането и очакването. Любимата топла напитка е тук за определен период и ако я искаш, трябва да си я вземеш сега, а не следващия месец. Просто защото вече няма да е в менюто. Така тя се превърна в своеобразен календар. Няма нужда никой да ни казва, че е септември или октомври. Нито пък да поглеждаме прогнозата за времето. Щом пъмпкин спайс се появи в менюто, значи официално е есен.

Кой ни каза, че есента трябва да мирише на… тиквено кафе?

После дойдоха социалните мрежи, които разработиха цяла една естетика от домашен интериор, дебели пуловери, одеяла, малки кафенета и свещи със същия аромат, които никога не бихме носили върху себе си като парфюм, но си умираме домът ни да ухае така. Мирише ли приятно – да. Създава ли ни уют – да, доколкото всичко заобикалящо ни ни научи да правим такава асоциация между напитката и сезона. Нека да сме честни обаче: нито есента е толкова перфектна и „коузи“ с пръскащия в лицето ситен и понякога досаден дъжд, калните обувки и тъмнината в 17:00, нито пък вкусът на пъмпкин спайс латето има нещо дори малко доближаващо се до кафе с мляко. А в повечето случаи е и толкова горещо, сякаш не е направено за пиене.

П. П. Не, не всичко, идващо от Америка, е лошо

и няма да се правя на света вода ненапита и да роптая против американския капитализъм. Най-вероятно и аз ще си го взема поне веднъж тази година, но нека вдигнем ръка всички, които бихме си набавили същата доза захар от един сочен тиквеник… и едно бурканче сладко от сини сливи. А останалото е маркетинг и малко канела.

Филмите, които ни пренасят право в есента

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.