Празнуваме Деня на българското кино
Ела и гледай дигитално реставрирани български филми в „Одеон“ и отпразнувай Деня на българското кино
Има дни, в които киното не просто се прожектира, а се празнува.
13 януари – Денят на българското кино – е точно такъв повод. Дата, която ни връща към началото, но и ни напомня защо тези филми продължават да ни вълнуват и днес. Тази година празникът минава под знака на дигитално реставрираните български класики, които отново излизат на голям екран – такива, каквито заслужават да бъдат гледани. През целия ден Филмотечно кино „Одеон“ отваря вратите си за специална българска програма с вход свободен. Филмите са дигитални реставрации, създадени през последните две години, част от които са дело на екипа на Дигитализационния център на Българската национална филмотека. Това не е просто ретроспекция, а среща с кино, което продължава да говори – понякога тихо, понякога болезнено ясно. Ето какво ще гледаш днес:
14:00 – „Слънцето и сянката“ (1962, реж. Рангел Вълчанов)
Филм, който още с появата си поставя българското кино в международен контекст. „Слънцето и сянката“ е антивоенна притча, която говори за заплахата от атомната война и за крехкостта на човешкия свят.
Това е вторият самостоятелен филм на Рангел Вълчанов
и неслучайно критиката го сравнява с „Хирошима, моя любов“ – заради поетичния му език и философската дълбочина. Сценарият е на Валери Петров, а музиката на Симеон Пиронков допълва усещането за тревожна красота. Филмът не предлага лесни отговори, но остава дълго след финалните надписи – точно както доброто кино трябва да прави.
15:30 – „Отклонение“ (1967, реж. Гриша Островски и Тодор Стоянов)
Едно от най-емблематичните заглавия на българското кино от 60-те години. „Отклонение“ разказва историята на една неслучила се любов, но всъщност говори за пропуснатите възможности, за компромисите и за моралните избори, които правим. Филмът е психологически плътен, визуално изискан и актьорски безупречен. Сценарият на Блага Димитрова, музиката на Милчо Левиев и присъствието на Иван Андонов и Невена Коканова превръщат „Отклонение“ в кино преживяване, което се гледа бавно и внимателно. Това е филм, който не остарява, защото въпросите му остават същите.
17:00 – „Вълчицата“ (1965, реж. Рангел Вълчанов)
Един от най-обичаните филми на Рангел Вълчанов и напълно заслужено. „Вълчицата“ разказва за бунта на едно момиче, но този бунт далеч не е просто младежки. Това е сблъсък със система, която не умее да приема различните, чувствителните, неподатливите на опитомяване.
Филмът впечатлява с живи персонажи, силна актьорска игра
и усещане за свобода, което дори днес звучи актуално. „Вълчицата“ е кино за характера, за цената на независимостта и за онези хора, които не се вписват – и точно затова остават.
18:30 – „Крадецът на праскови“ (1964, реж. Въло Радев)
Безспорна класика и един от най-разпознаваемите български филми. Историята за невъзможната любов между Лиза и сръбския военнопленник Иво се развива на фона на Първата световна война и носи едновременно нежност и трагичност. Филмът е визуално поетичен, емоционално силен и незабравим най-вече заради Невена Коканова в една от най-емблематичните ѝ роли. „Крадецът на праскови“ е кино, което говори за любовта като спасение и като обреченост – и точно затова продължава да вълнува поколения зрители.
20:15 – „Понеделник сутрин“ (1966, реж. Ирина Акташева и Христо Писков)
Филм за хората в периферията, за лицемерието и за трудното търсене на честност. Историята на Тони – интернирана от София в Русе – разкрива среда, в която отношенията са напрегнати, а истинските чувства рядко си намират място.
„Понеделник сутрин“ е социалноангажирано кино, което не украсява реалността.
Актьорските изпълнения на Пепа Николова, Асен Кисимов и Стефан Данаилов придават плътност на един свят, в който слабостите на хората изплуват без грим и оправдания.
5 от най-обичаните български филми на всички времена
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
