Пулсът на алтернативната сцена през 2025

Гмурни се в звука на 2025-та и открий алтернативната сцена, която не спря да ни изненадва

2025 остави ясна следа в българската алтернативна сцена.

Година с пет албума и над 60 песни от артистите на Projector Plus – всякo парче с характер, послание и оригинално звучене. От спонтанни записи в преходни пространства до концептуални албуми със сложен звук и жанрови сблъсъци – това е музика, която не слушаш само с ушите си, а оставяш да те хване някъде по средата между мисълта и усещането. Време е да се потопиш в звука и емоциите, които белязаха 2025-а.

GREESH – „Ще лъжеш ли?“

2025 завърши ударно с GREESH – квартета, воден от Гриша Георгиев, който направи впечатляващ дебют и без притеснение се гмурна едновременно в социалната критика и личната идентичност.

Първият видеосингъл „Кой си“ атакува фалша и егоцентризма със заразителен фънки груув

и директен текст, който не търси удобство. Албумът „Ще лъжеш ли?“ събира девет парчета, в които фънк, арт рок и градски ритми се срещат естествено. Звукът следва емоциите – динамичен, интимен и честен. Това е проект, който поставя въпросите за идентичността, връзките и истината, без да предлага лесни отговори.

No More Many More – „Тук съм“

No More Many More се върнаха така, както се връщат групи, които имат какво да кажат. Петият им студиен албум „Тук съм“ е записан в условия, които биха обезсърчили всеки – без собствено студио, с демота, понякога записвани на телефон. И точно в това се крие силата му. Албумът улавя суровата емоция и спонтанността на момента, когато идеите се раждат интуитивно – секунда преди да бъдат записани. Темите са едновременно лични и социални. „Гумени мечета“ реагира на безсилието пред съвременните конфликти, а „Песента на жабите“ намира място и във филм на Валери Йорданов. „Тук съм“ не е просто албум, а напомняне да не спираш дори когато няма гаранции, аплодисменти или награди.

Scotopia – „Languorland“

Languorland – вторият студиен албум на Scotopia – те отвежда в една вътрешна територия от умора, напрежение и интимни емоции, превърнати в музика за споделяне.

Заглавието идва от languor – състояние на продължителна психическа и физическа умора

– и именно това усещане свързва 12-те композиции. Записите, реализирани на живо в студиото с Васко Райков (Odd Crew) и Коста Коларов (Цар Плъх), придават на албума органична енергия, близка до концертното изживяване. Сингълът Keepsake говори за цикличността на грешките и за силата да намираш светлина дори когато историята се повтаря.

Цар Плъх – „Най-после тишина“

През пролетта на 2025 Цар Плъх влязоха в силната си вълна с дългоочаквания дебют „Най-после тишина“. Албумът балансира между сурова рок енергия, поп потенциал и ясно изградена концепция, която отразява личните и колективните търсения на групата. Слушането му е като музикална медитация – от първото влизане в тишината, през „Ще спася света“ до финалното „Довиждане“. Цялостно изживяване, към което се връщаш отново и отново.

Me and My Devil – Volume II

През април Me and My Devil издадоха втория си албум Volume II. В 11 композиции групата уверено балансира между психеделичен рок, алтернативни звучения и богати текстури. В парчета като Screaming With Your Lungs и Pretty Dark се усеща експерименталният подход и вниманието към детайла, които вече са запазена марка на бандата.

Volume II е ясен знак за израстването им

– албум, който разширява артистичната им идентичност и предлага различни настроения: от напрегнати, динамични рифове до по-мрачни мелодии, които оставят място за размисъл.

Освен с рекорден брой албуми 2025 беше специална и с петата годишнина на фестивала Rebel Rebel – отпразнувана заедно със Sisters of Mercy и CLAWFINGER, които се вписаха естествено в контекста на българската сцена. Годината беше богата и на сингли. Lek City Case разтърсиха лятото с Hold On – мощно парче с визуален разказ за вътрешните битки между мрак и светлина. ALI продължиха да развиват своя инди рок почерк с видеото към Toaster – едно от най-интимните и ритмично фини парчета от дебютния им албум.

Hellion Stone започнаха годината с енергичния A Better Lie с участието на BoiL, а после се върнаха в оригинален състав, за да я затворят с Men Who Knew Me – песен за изборите, които не разбираш веднага, но които те оформят. Топлина, тъга и надежда –

точно онзи микс, който усещаш най-силно в края на годината.

2025-а беше година на контрасти за Projector Plus – много шум и висока динамика, но и редки, ценни моменти на спокойствие. Година, която напомни нещо важно: нищо истинско не се случва в изолация, а умението да се радваш на успеха на другите е сигурен знак, че си готов за собствения си момент.

Доброволно изгубени в Languorland – SCOTOPIA с нов албум и концерт в София

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.