Група ALI: „Готови сме за следващия етап – международна сцена“
ALI с последни концерти за 2025 г. на 13 и 14 ноември в София и Пловдив!
Групата ALI – една от водещите сили на съвременната българска алтернативна сцена,
ще завърши годината със специални самостоятелни концерти на 13 и 14 ноември в клуб „Строежа“ в София и бар Download в Пловдив.
Това ще бъдат последните им live изпълнения за 2025 г.,
а също така и последните с участието на басиста Калоян Димитров на сцена. В ексклузивно интервю за Go Guide Али Абдала (вокал), Петар Шварц (китара) и Антони Иванов (китара) разказват за предизвикателствата, емоциите и новите планове на ALI.
Много страшно звучи „край на сезона„ – какво означава това и как се чувствате да приключите годината с тези два концерта в София и Пловдив?
Шварц: Въобще не звучи страшно. Даже не бих казал края на сезона, а края на ера. И пак не е страшно. По две причини е краят на една ера. След тези концерти започваме усилено да работим по втория албум понеже много ни се правят нови неща и все не ни стига времето. Това ще са последните ни концерти може би някога въобще с Кало на сцената по възможно най-добри причини за него. Просто приключва нещо, за да може да има ново начало. Концертите са най-зареждащо преживяване за нашата банда и като такива са страхотен начин да се затвори една и отвори следващата страница.
Тони: Всичко хубаво си има край, това е най-добрият начин да го отбележим и се надяваме така да дадем възможност и на феновете да изпратят Кало подобаващо. Промяната е голяма, но ще ни даде възможност да израснем и индивидуално, и като група – дано белезите ни направят по-мъдри и по-добри и да продължим да надграждаме!
Какво е чувството да изпълняваш песни от Introverse пред публика сега, почти година след излизането на албума?
Али: Основното за мен е да видя с очите си, че хората изпитват същите емоции, че и по-силни, както когато са слушали песните вкъщи. Това си личи много. А едно от най-страхотните неща е да видиш как надскачаш очакванията – тогава публиката наистина се оставя изцяло в ръцете ти и концертът престава да бъде просто концерт.
Шварц: Първо щях да кажа, че няма особена разлика, но все пак има. Преди да излезе албумът, се опитвахме просто да помогнем на песните да видят бял свят. Сега те вече са самостоятелни и чувството е подобно на това да играеш на карти с вече порасналото си дете. То си има собствен живот и ти все още имаш шанс да си част от него. Предполагам, че чувството за носталгичност към тях само ще расте с годините.
Тони: Нищо не може да се сравни с това да изпълняваш на живо парче, което публиката познава и обича – изминалото време помага да сме по-уверени в стойността на това, което сме създали.
Има ли песен от Introverse, която за вас е най-предизвикателна или любима за свирене на живо?
Шварц: Предизвикателни за свирене песни от албума няма. Поне за мен, но предполагам и за другите. Любими песни за свирене ми се сменят, но може би най-често такива са били Purification и Toaster. Причината е, че субективното ми чувство е, че докато ги свиря, най-често ме обхващат някакви емоционални вълни, което може и за публиката да има значение, ако ги уловят.
Али: Винаги съм леко притеснен преди Reach Outside, защото това е епично парче, което, ако просто бъде изсвирено, ще представлява едни доста скучни 7 минути от живота ви. Но ако го ударим както само ние си знаем (което винаги се случва и не зная защо съм такъв филмар), представлява блестящ и епичен мишмаш от космически, помпозен гаражен алтернативен рок, който всички наблюдават с ЕЙ ТАКИВА очи.
Тони: Моите фаворити са Toaster и Freedom, първата е невероятно красива, а втората може би влиза в категорията за предизвикателна за свирене – но и двете ми носят страхотна емоция.
Как се подготвяте за последните концерти на годината – имате ли ритуали или специални практики?
Шварц: Не правим нищо по-различно, отколкото за другите концерти. Хубавото тук е, че е наш самостоятелен концерт и имаме свободата да свирим дълго (репертоарът ни вече е към двадесетина песни), да подредим сцената по наш вкус, да изберем с кого да споделим сцената.
Али: Винаги преди да изляза на сцената, вкарвам 50 г коняк. Това ми е ритуал за всеки гиг от поне 10 години.
Какво беше вдъхновението зад концепцията на албума Introverse и как тя отразява личните ви преживявания през последните години?
Шварц: Али е основният креативен двигател зад албума, съответно той най-точно ще каже. За мен това са песни, които говорят за личен път на развитие, намирането на собственото си място както в злободневието, така и в извънвремеви пространства. Самият процес на създаването му беше едно уникално преживяване, което може би никой от нас не е очаквал да му се случи на тези години, и съответно се наслаждавах на всеки момент.
Тони: Годините на създаването на албума бяха доста особени – ковид, война, изкуствен интелект – идеите на песните не са директно свързани с тези преживявания, дано са по-универсални и надживеят този период (както и ние)! Със сигурност творческият процес ни е помогнал да запазим разума и душата в нас, ще сме горди, ако е помогнал и на други хора.
Али: Вече мина известно време и съм оставил зад гърба си емоциите и причините за тези песни, както и записите – все пак целта на създаването на песните е именно човек да изчисти тези мисли и емоции. Припомням си ги единствено когато ги изпълняваме пред хора и се заформя страхотен „двустранен“ монолог. Истината е, че, от една страна, сме си същите льохмани, които бяхме, когато още бяхме офис банда, а, от друга страна, сме сменили хиляди кожи, милиони бойни белези и милиарди мисли за това кои сме и какво искаме.
Кои са любимите моменти на сцената за вас – по време на интро, сола или когато виждате реакцията на феновете?
Али: Абсолютно всичко, защото винаги е различно. Дори грешките – до такава степен сме свикнали един с друг, че дори те са забавни. Ако търсите грешки по време на наше шоу, оглеждайте се за усмивки до ушите – най-вероятно някой е оплескал нещо, което вие почти няма как да усетите, защото сме се научили да се държим взаимно и ставаме все по-добри в това.
Тони: Простичките неща като това техниката да работи безотказно, да се чуваме добре в In-ear системата, някоя усмивка или кимване от някой от бандата, ревът на публиката, когато разпознае началото на някоя песен, да не си объркам партията…
Шварц: На индивидуално ниво със сигурност има моменти, в които фокусът е върху твоята партия или пък тя допринася за някаква хармонична изненада. Но най-силното чувство е, когато цялата банда създава една вълна от звук. А когато някой от тези моменти се подсили с реакции от публиката, било то дори нещо елементарно като затваряне на очите, тогава вече магията наистина е изпълнена със смисъл.
Как е еволюирало звученето на песните на ALI от дебюта на Introverse до днес и какви нови елементи включвате в новите парчета, които подготвяте?
Шварц: Парчетата съвсем нарочно звучат различно на запис и на живо. Много хора все още се изненадват, когато за пръв път чуят живите ни изпълнения. Това ни дава свободата да продължаваме да променяме живите версии. Примерно, в The List наскоро добавихме различна хармония под солото на Тони, което реално не съществува в албума като цяло. Не знам дали някой е забелязал… В новите песни, поне за момента, имаме идея да сме „по-къдрави“ като стил и изпълнения. Пак целим да има някаква масивност, но не за сметка на индивидуалните ни качества и недостатъци. Може да се окаже грешка, но натам ни влече. Кало много хубаво ни насочи, като ни предложи да слушаме The Bends албума на Radiohead като референция.
Тони: Всяка песен има различен живот за всеки от нас – в някои имаш чувството, че все още търсиш някакво допълнително развитие, изненада или звук, и се радвам, че не се стремим да звучим 1:1 с албума. Важно е да можеш да експериментираш и да не спираш да търсиш.
Али: Не бих го нарекъл еволюция, но песните ни винаги поемат в посока, която отговаря на моментните ни състояния. Хем звучат като себе си, хем понякога са по-меланхолични, понякога по-ядосани, понякога повече рокендрол. Правим всичко възможно хората винаги да имат различно усещане за концертите ни.
Как виждате развитието на българската алтернативна рок сцена и как ALI се вписва в този контекст?
Шварц: За съжаление не мога да твърдя, че имам пълен поглед. Което е част от проблема. Много сме разпокъсани, въпреки че се получават сравнително кохерентни сегменти, както е примерно крюто около Projector Plus. Но не е лесно да се съберат всички. Но това, което със сигурност се вижда, е, че има много нови и силни банди, че не получават заслуженото внимание поради средата, и че пътят извън границите ни е трънлив и дълъг. Ние сме тук да подкрепим каквото можем и сме готови да сложим егото си отстрани с цел развитие на цялата общност.
Тони: В една дума: трудно, но само трудните неща имат стойност. Дано ALI помогне на другите да знаят, че не е невъзможно.
Али: Изисква се много, много работа и много, много, много вземане на полезни примери дори от най-ниските нива на чуждестранните артисти. Има банди, които тук се опитват да го правят, и това моментално си проличава. Ще ми се да вярвам, че ALI е една от тях. Една от големите спънки обаче е липсата на приемственост, за която Петър много често говори. Важно е да забравим някои романтични модели от 90-те и да се придържаме максимално (и интелигентно, с финес и стил) към днешните изисквания към артистите. Тъжно, но факт. Днес артистът трябва да бъде експерт по всичко, но пък това е и причината най-печелившата стратегия днес да бъде да си инди и да можеш да развиваш бизнеса си, без някой да ти дава наклон.
Кой момент/концерт от 2025 г. ще помните най-дълго?
Шварц: Излизането на сцената преди Massive Attack си е преживяване за живот, както и да го погледнеш. Същото важи и за Sisters of Mercy. Но и всеки малък момент, в който нещата просто кликват и имаш възможност да се потопиш изцяло в тук и сега, е безценен.
Тони: За мен това ще е излизането на Кало от групата – като продуцент на първия албум неговото отсъствие ще ни промени безвъзвратно и ще остави спомен за цял живот – с признателност и тъга.
Али: Най-хубавият – концертите ни на Колодрума за Sofia Live Festival (преди Massive Attack) и Rebel Rebel (преди The Sisters of Mercy). Най-тежкият – излизането на Кало от ALI. Най-вълнуващият – стартирането на работата по новите неща.
Определете Сезон 2025 с по три думи.
Шварц: Буря преди затишие.
Тони: Краят на началото.
Али: Аман от филми.
Какво искате да ви се случи в следващия цикъл на ALI?
Шварц: Нов албум и изграждане на опит в чужбина.
Тони: Много вдъхновение и творчески синхрон.
Али: Готови сме за следващия си етап – международна сцена. Може би с малки стъпки в началото, но като зная колко ни се услажда всяко хубаво нещо… стискаме палци.
Билети за концертите им можеш да закупиш тук за София и тук за Пловдив.
Събития за седмицата: 3–9 ноември
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
