The Local: Рене Карабаш

Рене ни показва три свои предмета, които са ѝ важни и ни разказва защо

Рене Карабаш е това, което можем да наречем рок звезда в литературата.

Още преди да издаде трите си стихосбирки („Хълбоци и пеперуди“, „Братовчедката на Зорбас“ и „Писма на Омар до бъдещата му съпруга“), софийската аудитория я разпознава и харесва от „тайни“ и явни четения, в които прави поезията вълнуваща, нестандартна и близка по един нов начин за младото поколение.

Големият ѝ фурор обаче е романът „Остайница“,

който печели награда след награда на международната литературна сцена, преведен е на 12 езика, а догодина ще излезе и филмовата му адаптация. Тя е създателка на Академията за писатели „Заешка дупка“, която става на 10 години, сценарист на хитовия сериал „Те, вълните“ и изобщо – писател на пълен работен ден, напълно отдадена на своето изкуство. Разкрива ни три свои предмета, които са ѝ важни, и ни разказва защо.

Шапка

Винаги излизам с шапки! Всъщност, ако искам да съм инкогнито и хората да не ме разпознават, тогава не си слагам шапка.

Тази конкретно ми е специална,

защото има петно отгоре от едно лято с Илиян Любомиров (Августин Господинов). Бяхме на морето, в двореца на неговата Пипилота, и той ми взе шапката от главата, набра ми смокини и я напълни с тях. Разбира се, млякото потече и направи това петно. Но аз не си го чистя и винаги си спомням за този момент.

Писалка

Купих си я от London Review в Лондон и с нея давам автографи, но и пиша. Старая се да е винаги в мен, дори някой път да нямам хартия или тефтер.

Писала съм си даже по ръцете, когато ми дойде нещо наум.

Според мен всеки писател трябва да има писалка в себе си. Случвало ми се е да нямам и да дълбая букви с нокът по хартията, за да си запиша идеята!

Икона

Иконата е един от най-ценните предмети, които притежавам, защото е била собственост на Николай Бинев, големия наш български режисьор и актьор. Подарък ми е от неговия син Велизар Бинев, с когото сме много близки. Той също ми подари и пишещата му машина и наградата му „Аскеер“ за цялостен принос и това са трите предмета, които винаги нося със себе си във всеки дом, в който се местя.

Вярвам много, че тази икона ме пази и ми помага.

Представям си колко пъти Николай Бинев се е молил на нея да му се  получи някое представление или роля. Тя е на Света Богородица и Младенеца, от XIX век някъде, имала е и крила, но те са откачени. Аз вярвам в много религии, не съм монотеист. За мен Бог е един, но икона, статуетка на Буда или дори някое парцалче от будистки монах са символи, които насищаме с някаква енергия и тази енергия всъщност сбъдва нещата.

The Local: Възкресен Георгиев

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.