„Разказът на прислужницата“ – 40 години от антиутопията, която предрече настоящето
София оживява с впечатляващ мапинг по случай годишнината от издаването на култовия роман на Маргарет Атууд
В разделения Западен Берлин през пролетта на 1984 година –
(да, годината на най-известната антиутопия на Джордж Оруел) – писателката Маргарет Атууд седи пред пишещата си машина и създава роман, който ще се превърне в огледало на бъдещето. „Разказът на прислужницата“ се ражда като отговор на епохата, времето на Студената война, когато границите на личната свобода са дефинирани по най-жестокия начин. Но Атууд се опитва да направи нещо повече – да гледа отвъд политическите блокове и да търси универсалната истина за властта и контрола. Философията на романа се корени в
дълбоко изследване на човешката природа и историческите механизми на потисничеството.
Атууд пътува зад Желязната завеса и разбира отблизо какво представлява съветският режим. Прекарва месеци в библиотеките на „Харвард“, подробно изучавайки пуританското общество на Масачузетс от XVII век, където жените, обявявани за вещици, са изгаряни на клада и религиозният фанатизъм диктува всеки аспект от живота.
Философската основа на романа почива на простата, но ужасяваща теза: всяка демокрация е само на една криза разстояние от диктатурата. „В „Разказът на прислужницата“ не съм включила нищо, което не е вече преживяно в човешката история“, споделя Атууд. Всяка подробност е проучена, всяка реалност е взета от някъде – от Холокоста, сталинските лагери или съвременните теократични режими. Обезличаването чрез униформи, маркирането на определени групи, контролът над женските тела –
всичко това не е научна фантастика, а документирана история.
Романът поставя фундаменталния въпрос за природата на свободата. Разказва историята на Фредова – името е съкращение от Of-Fred, което означава „принадлежаща на Фред“, – тя носи не само името на своя Командир, но и цялата тежест на обезличаването. Някога е била най-обикновена американка с либерално образование, с мъж и дъщеря, със своя банкова сметка и кариера. След настъпването на режима, след преминаването през „обучението“ в Червените центрове и безкрайното психическо насилие тя вече е просто биологичен инструмент – една от многото жени в кървавочервените дрехи.
Маргарет Атууд разглежда как обществото може да бъде убедено да размени едни свободи (правото да избираш, да работиш, да владееш собственост) за други (освобождаване от несигурността, от възможността за грешка, от тежестта на избора). Леля Лидия – една от най-зловещите фигури в литературата – представлява механизма, който оправдава системата с псевдонаучни и псевдорелигиозни аргументи, готова да рационализира ирационалното.
Издаден за първи път през 1985 година, „Разказът на прислужницата“ предизвиква бурни реакции.
Критиците тогава го наричат „феминистко преувеличение“, „антирелигиозна пропаганда“. Но времето показва колко прозорливо е било предупреждението на Атууд. Романът се превръща в световен бестселър, преведен на над 40 езика, адаптиран като театрални постановки, балет, опера и най-накрая – забележителния сериал с Елизабет Мос, носител на „Еми“ и „Златен глобус“. „Разказът на прислужницата“ е издаден за пръв път в България през 2017 година от издателство Orange Books.
Епилогът на романа – „Исторически бележки“ – е може би най-гениалната му част.
Написан като лекция от бъдещ учен, който разглежда периода на Галаад като исторически казус, той поставя въпроса за историческата перспектива и интерпретация. Как бъдещите поколения ще разберат нашето време? Какви документи ще останат от нашата епоха?
Сега, четири десетилетия по-късно, предупреждението на Атууд отеква с нова сила в контекста на съвременните предизвикателства. Когато институциите са под натиск, когато популистките движения обещават прости решения на сложни проблеми, когато обществените свободи се ограничават под различни претексти. Oбразът на Прислужниците в характерните червени дрехи и бели качулки се превръща в международен символ на съпротива. Жени по целия свят излизат на протести, облечени като героините от романа, носейки безмълвно, но силно послание за правата на жената върху собственото си тяло.
На 24 септември от 20:30 часа центърът на София ще се превърне в сцена и впечатляваща мапинг прожекция ще озари фасадата на сградата на ул. „Княз Александър I“ №4. Входът е свободен, а прожекцията ще продължи 20 минути. България става част от глобалните чествания на 40-годишнината от публикуването на романа – събитие, което се провежда едновременно в различни държави.
Флашмобът в София ще бъде включен в международно видео, документиращо този момент.
Столицата ни ще заеме място до други световни столици в символичната карта. 5-минутното специално създадено видео ще насочи вниманието към болезнено актуални теми: свободата на словото, правата на жените, опасността от загуба на лични и обществени свободи. Мрачната реалност на Галаад ще се сблъска с настоящето на София, провокирайки зрителите да се замислят философски за природата на властта, свободата и съпротивата.
„Разказът на прислужницата” с фундаментални въпроси към човечеството днес
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
