Студио Phormatik: креативността като форма на съзнателност

Владислав Илиев и Михаил Илиев те канят във Videnie - пространството, в което светлина, звук и движение разминават границата между зрител и творец

Владислав Илиев и Михаил Илиев са дигитални артисти от българското студио Phormatik

и са правили 3D мапинг проекти за разнообразни фестивали и събития. Те умеят да вдъхват живот на градската среда и винаги се стремят към незабравимо преживяване за аудиторията.

Създадоха първото в България пространство за имерсивно изкуство Videnie,

където технологии и изкуство ще се срещат по един наистина вълнуващ начин.

Ако някой за първи път се сблъсква с понятието „имерсивно изкуство“, как бихте му го обяснили?

Представи си, че не стоиш пред картина – а си вътре в нея. Не гледаш, а участваш. Имерсивното изкуство те заобикаля от всички страни – със звук, светлина, движение – и не те оставя просто зрител, а те превръща в част от самото преживяване.

Каква е философията зад пространството и името Videnie?

Според тълковния речник „видение“ означава сън, мираж, илюзия, съновидение, нещо надсетивно, образ, който се появява на границата между реалността и вътрешния свят. В други, по-древни източници, това е видение на духа – откровение, което разкрива нещо отвъд видимото. Точно това търсим и ние: пространство, в което сетивата се разширяват, а възприятията стават по-дълбоки. Videnie не е просто име – то е призив да се погледне отвъд, да се преживее изкуството като състояние, не като обект. Вярваме, че технологията не трябва да ни отдалечава от себе си и от другите. Напротив – тя може да бъде инструмент, чрез който да се свързваме по-дълбоко, да изразяваме вътрешния си свят и да създаваме нови форми на човешко преживяване.

Живеем ли в епоха, където пасивното възприемане на изкуството умира?

Не че умира – по-скоро се променя. Живеем в свят, в който хората искат не само да гледат, а да преживяват, да бъдат част от случващото се. Особено за младите поколения границата между зрител и участник вече е размита. Изкуството все повече се превръща в пространство за среща – между човека и себе си, между хората, между реалността и въображението. В този смисъл пасивният модел, при който стоиш и гледаш отстрани, вече не отговаря на нуждата за свързаност и живо присъствие. Имерсивното изкуство не заменя традиционното, то е форма, която отговаря на времето си.

Разкажете ни повече какви изложби и събития ще се случват във Videnie?

Откриваме Videnie с мащабна експозиция на студио Phormatik, която включва три имерсивни изложби в голямата зала и AI видеоинсталация във Videnie LAB, втората ни зала. Изложбите са изградени като 360-градусови аудио-визуални преживявания и са концептуално свързани. Първата проследява визуалната история на изкуствения интелект, втората изследва връзката между природа, човек и технологии, а третата е интерактивна, която се променя с всяко посещение – публиката може да влияе на визуалната среда в реално време.

Във Videnie LAB ще покажем инсталация, посветена на понятието „видение“,

създадена чрез генеративен AI, който обработва голяма база данни от текстове и асоциации, свързани със смисъла на думата. От октомври стартира и Videnie KIDS – програма за деца с интерактивни изложби и образователни занимания. Ще има и ежемесечни аудио-визуални концерти, както и имерсивна йога и медитация, които използват звук, светлина и движение като форма на вътрешна работа. Подготвяме и филмов фестивал, посветен на ролята на изкуствения интелект в съвременните визуални изкуства – платформа за изследване, диалог и ново въображение. Най-важното обаче е, че Videnie ще бъде динамично и отворено пространство – не просто галерия или музей, а живо поле за културен обмен и споделено създаване.

Какъв е процесът на създаване на една 3D мапинг инсталация – от концепция до финална реализация?

Процесът започва с въпрос – не какво ще покажем, а какво искаме човекът да усети. След това идва изследването – на темата, на пространството, на емоционалния ритъм на преживяването. Работим много с архитектурата – всяка сграда, всяко пространство има собствено „тяло“, собствена история. Оттам нататък изграждаме визуалната концепция, композираме движение, цвят, звук и ритъм. Всеки детайл – от текстурата до звуковите композиции – служи на цялостното преживяване. 3D мапингът не е просто визуален ефект – той позволява на сградите и обектите да „разказват“. Чрез светлина, движение и звук можем да променим възприятието за едно пространство и да го превърнем в носител на смисъл или емоция.

Каква е разликата в подхода при създаване за фестивална среда спрямо галерийно пространство?

Фестивалната среда често изисква интензивност – работиш с кратко внимание, с много хора, с бързи впечатления. В галерийното пространство можеш да си позволиш дълбочина. Там публиката влиза със съвсем различна нагласа – по-възприемчива, по-бавна, по-съзерцателна. Затова, когато създаваме за пространство като Videnie, мислим не само за визуалното, но и за времето, в което човек ще бъде вътре – как ще се движи, къде ще спре, какво ще усети.

Как дефинирате иновацията в изкуството днес – в технологиите, в новите начини на взаимодействие с публиката или в нещо друго?

Иновацията е в новите начини на свързване – между идея и форма, между артист и публика, между човека и самия себе си. Технологията може да бъде иновативна, но ако не е в служба на съдържанието, тя остава просто ефект. Истинската иновация идва, когато чрез нови средства създаваме ново преживяване, нова дълбочина, нов контекст. За нас това значи да не се повтаряме, да не предлагаме познатото в нова опаковка, а да търсим нов език – сетивен и съвременен.

Какво значи да бъдеш креативен днес, когато AI може да създава толкова много неща?

Креативността вече не е рядък талант, а форма на съзнателност. В свят, в който алгоритмите могат да симулират творчество, все по-важен става човешкият избор, контекстът, гледната точка. AI може да „произвежда“ безкрайно, но не може да изрази себе си, защото няма себе. Креативността днес е нашият капацитет да вложим смисъл, да оставим отпечатък. В този нов свят ние не се състезаваме с машините. Ние внасяме душа там, където машините дават структура.

Има ли риск технологията да засенчи изкуството, къде е ключът да се обогатяват взаимно?

Технологията е инструмент – тя може да бъде платно, четка или камера, но никога не е самото изкуство. Когато започнем да ѝ се възхищаваме заради самата нея, рискуваме да изгубим фокуса. Изкуството се ражда от вътрешна необходимост, от човешка реакция към света. Когато технологията бъде използвана в служба на това усещане – тогава се получава магия. Но само тогава. В нашата работа винаги поставяме идеята, преживяването и човека в центъра. Защото вярваме, че дори в най-иновативната форма изкуството е за хората – не за машините.

Технологиите и изкуството се събират в уеб базирана игра

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.