Жлъчката и Тромбоби – музика като ответна реакция на реалността

Разговор за новия им албум „Малко след“, вдъхновението и пътищата, които музиката прави по-леки

Ако поне половината от недоволството можеше да катализира красота и смисъл, всички ние бихме живели много по-добре.

Този месец на гости са ни Жлъчката и Тромбоби, а в тази компания винаги е особено приятно. Момчетата са неизменна част от градския пейзаж и са щрих от хубавото, което искаме да виждаме по-често в голямата картинка.

Този септември поводът е нов албум,

който бе крайно време да се случи. Двамата имат множество съвместни проекти, но „Малко след“ е първият им самостоятелен албум като творческо дуо. Срещата е в студиото на Тромбоби, където говорим за новите послания и музиката, с която неясните пътища се преодоляват по-лесно. Понякога се усеща като бунт, но не самоцелен, а такъв, който ражда красиви цветове. Защото никойнеможедатеспасиоттовакоетоискаш и понякога е неизбежно двама души да се съберат и да правят чудеса. Датата на промото е 12.09., а мястото е Stroeja Open Air. Be there!

Това, че сте тук, е чудно! Започвам с намигване към новото, но първо ще върна назад – към самото начало. Как се събрахте, момчета? Кога се случи магията – в музиката, в общуването и споделеното разбиране за звученето на битието?

Тромбоби: Спомням си, че се запознахме благодарение на DJ Rawland на един DAYO саундчек в Sofia Live Club. След това записах тромбон за една от най-великите песни „Никойнеможедатеспасиоттовакоетоискаш“, след това Мати записа „Чудно“ за албума на SouthWick, който си остана неиздаден. Направихме „Порнозвезди от Средновековието“, после направихме песента „с Жлъч“ и останалото е настоящото, което пишем.

Жлъчката: Бобката е един от най-добрите музиканти в страната, както и носител на изключителен вкус. Беше въпрос на време. И също така трябва да издадем „Чудно“.

След броени дни е промото на новия ви съвместен проект „Малко след“. Кое събуди нуждата от този албум? Какво се случва в него?

Ж: Албумът отразява края на няколко преходни периода. Два прехода в личен план, по един за мен и Боби, но и един в общата картинка, вездесъщия преход в България, който уж свърши. Демокрация не беше постигната, между другото. Оттам и заглавието, малко след надеждата сме, малко след оптимизма, малко след големите изпитания, когато вместо смислен завършек на хоризонта излиза още много дълъг, неясен път за извървяване. И всичко това е приемливо, защото имаме вяра, че можем да се справим.

Т: „Малко след“ е албум, който искахме да направим от години и най-накрая времето му дойде. Мисля, че той е много личен и за двама ни, което го прави и по-зрял като звучене.

Имате ли различен подход към творчеството/музиката и ако да – къде е пресечната точка?

Ж: Всъщност имаме много сходен подход – и двамата знаем, че нещата трябва да се изпипват, но и двамата знаем кога да спрем. И двамата обичаме да правим каквото ни се слуша, а не самоцелни експерименти, за да впечатлим някого.

Т: Аз съм огромен фен на Мати от години и това ме накара да поставя него в „шофьорското място“, за да определи той посоката на „Малко след“. Може би за първи път в работата си оставих текстовете да водят бийтовете, което идва с времето и пълното доверие.

Имаше ли нещо ново, което научихте един за друг в процеса на работа?

Ж: Бобката е ужасно спокоен и уравновесен пичага, научих, че бих искал да съм повече като него.

Т: Определено сме научили много един за друг в процеса на работа и с всяка следваща песен машината беше по-добре и все по-добре смазана.

Кои артисти ще чуем в „Малко след“?

Т: Деси (от Future Shock и Soul Weapons), Волен, Григовор, Трио Тринити, Евден Димитров, Васил Вутев, Петър Йотов, Константин Христов и Георги Стойков.

Как мислите – какво възпитава добрия вкус?

Т: Средата.

Ж: Семейството възпитава добър вкус – оттам нататък е ужасно трудно да се сдобиеш с адекватни рецептори и аз лично съм дълбоко съпричастен и горд с всеки, който успява въпреки фактори като среда, роднини и други обстоятелства. И въпреки интернет.

Кой е последният албум/артист, който ви разтърси?

Ж: Ник Кейв ме поразтърси последно. На живо. Луд.

Т:  Sasha Keable и Leon Thomas са моите фаворити за последната година.

Какво може да ви накара да си изгубите ума (във всеки смисъл)?

Ж: Страшно много добри и лоши неща са, всичките ги има тук, вкъщи, всичките се оказват неизбежни.

Т: Лъжата и абсолютната апатия в обществото ни.

Поглед напред – какво да очакваме оттук нататък?

Т:  Очаквайте още от това, което правим най-добре – музика.

Ж: Много е възможно и да зарадваме себе си и хората с някое видео на пореден фаворит от албума.

„Малко след“ кое? Или „малко с лед“ и „Наздраве“? 

Ж: Ето че интерпретирате правилно. Евала.

Т: Наздраве и се виждаме на 12 септември на промото на „Малко след“.

Висшата лига на посланията: Жлъч, Григовор, Гена

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.