Константин Прозоров: колаж от емоции и сънища
Срещаме те с артиста, който превръща колажа в прозорец към вечността
Някои артисти създават просто образи.
Други – цели светове. Светове, които провокират и те връщат към мечти, копнежи и спомени, които може би си мислел, че си оставил назад. Такъв е и Константин Прозоров – в неговото творчество ще откриеш мястото, където се преплитат модата и киното, миналото и бъдещето, сюрреализмът и поп културата.
Всичко това – извадено от най-дълбоките кътчета на съзнанието му.
Той ни разказва за първите си вдхъновения, за филмите и музиката, които са оформили гласа му, за колажа като прозорец към вечността – и за личния му роман, който съвсем скоро ще оживее и като филм. Прочети, ако си готов да се изгубиш в неговия свят заедно с нас.
Нека започнем от самото начало: родени сте в Алмати, израснали сте в Мюнхен, а сега живеете в Париж. Как всички тези места са оформили артиста, който сте днес?
Всеки град е оставил дълбок отпечатък върху моята творческа идентичност. Роден съм в Алмати, заобиколен от богато културно разнообразие и впечатляващи природни пейзажи – ранно въведение в контраста и поетичната символика. Мюнхен внесе структура и дизайнерско мислене в живота ми, като ме утвърди във визуалната комуникация и модата. Париж, където живея сега, ми даде емоционалното и интелектуално пространство, нужно, за да вляза изцяло в своя артистичен глас. Неговата елегантност, история и ритъм го правят идеален дом за сюрреалистичните разкази, които създавам.
Koи са първите влияния върху творческия ви глас?
Киното и модата бяха първите ми портали към визуалното разказване на истории. Режисьори като Тим Бъртън, Уес Андерсън, Стивън Спилбърг и Лука Гуаданино ми дадоха език за настроение, детайл и поетична ексцентричност. Артисти като Салвадор Дали, Джеф Кунс и Анди Уорхол оформиха визуалното ми мислене – между сюрреализъм и поп, емоция и ирония. Винаги съм изпитвал дълбоко възхищение към френската и италианската култура, особено към начина, по който те се отнасят към красотата, изкуството и емоцията.
В същото време съм силно повлиян от американската поп култура на 80-те и 90-те години
– филми, телевизия, музикални видеа – които ми отвориха врата към мечтателния наратив и иконичната образност. Носталгията е в основата на всичко, което правя. Очарован съм от емоционалните пластове, скрити в паметта, и от естетиката на миналото, а колажът се превърна в моя начин да запазя и преосмисля тези фрагменти в нещо вечно. И разбира се, Шер – жена, която надскача времето и размива границите между дисциплините. Чрез музика, кино, телевизия и мода тя непрекъснато определя и преопределя поп културата на XX и XXI век, като остава напълно актуална. Тя е жива (колажирана) легенда.
Колажите ви приличат на проблясъци от сънища. Откъде идва този инстинкт за визуално разказване?
Той идва от нуждата да се изграждат мостове между реалността и възможното. За мен колажът е форма на архитектура – наслагване на време, култура, памет и въображение в нови визуални разкази. Всяко произведение е вид емоционален пейзаж. Често започвам с чувство, а не с концепция, и това чувство намира своята форма чрез сюрреалистични образи, модни препратки, исторически текстури и логика на сънищата.
Модата играе ключова роля във вашето творчество. В свят, определян от промяна, идентичност и образ, накъде според вас се насочва висшата мода?
Висшата мода вече надхвърля продукта – тя се превръща в разказ, в потапящо преживяване, почти философия. Днес не става въпрос само за това какво носиш, а какво изразяваш чрез облеклото си. Работейки с брандове като LOUIS VUITTON, MONCLER и GUCCI, видях от първа ръка как модата може да се използва за изграждане на нови митологии. Вярвам, че в бъдеще ще виждаме все повече преплитане между мода, изкуство, пърформанс и дигитални изживявания – където идентичността не само се носи, а се живее.
Работите върху роман — и филм, базиран на него. Какво можете да ни разкажете за тази следваща глава от вашата творческа вселена?
Това е история за порастването, ситуирана в 1984 г. – година, която възприемам като символичното раждане на 80-те, такива каквито ги помним днес, с цялата им иконична естетика, енергия и емоция. Историята проследява едно незабравимо последно лято на младостта – време на открития, приятелство, любов и вглеждане в света около теб.
Смесва бавната, поетична атмосфера на френските и италиански летни дни
– т.нар. dolce far niente – с бързия ритъм на американската поп култура. Започвам го като роман, за да пробвам да уловя този емоционален и визуален свят чрез думи. След това планът е да го адаптирам в късометражен филм, който ще бъде първият ми опит като режисьор – и с времето, надявам се, ще се превърне в пълнометражен филм. Това е дълбоко личен проект, който събира всичко, което обичам: носталгия, сторителинг, емоция и кинематографично въображение.
Да поговорим за технологии. Изкуственият интелект е вече тук — как го виждате вписан в творческия ви процес? И може ли оригиналността да оцелее в тази нова ера?
Виждам ИИ като инструмент и творчески съюзник, не като заплаха. Той отваря нови визуални територии и ми позволява да изследвам идеи, които преди бяха невъзможни за изразяване само чрез фотография. В момента работя върху един нов проект с брилянтен журналист от Австралия, в която комбинирам изображения, генерирани с ИИ, и фотография с моята техника на колаж и разказване. Този проект ми дава възможност да премина отвъд възможното –
да превръщам думи и спомени в сюрреалистични, визуални светове,
които се усещат кинематографично, емоционално и многопластово. ИИ ми помага да изграждам слоеве фантазия, но емоционалното ядро, историята, напрежението – те все още идват от човешкото преживяване. Оригиналността оцелява, когато намерението е искрено. Инструментите може да се променят, но въображението е вечно.
Какъв съвет бихте дали на млад артист днес? Особено на такъв, който се опитва да намери своя глас сред шума?
Намерете своя свят, не само своя стил. Не бързайте да сте навсякъде – задълбайте навътре. Четете, пътувайте, гледайте филми. Бъдете любопитни. И най-важното – създавайте творби, които са емоционално обосновани, не просто визуално впечатляващи. Трендовете минават, но искреността остава. Вашият глас не е нещо, което измисляте – той е нещо, което разкривате.
И накрая, какво предстои – за вас и за света? Как изглежда бъдещето през радикалното въображение?
За мен следващата стъпка е да пренеса своя визуален свят във физически пространства – в момента работя по две мащабни постоянни инсталации за луксозни брандове, които ще бъдат разположени на различни места по света. Това е вълнуващо предизвикателство – да пренеса своята вселена в реалността. А що се отнася до бъдещето – вярвам, че то ще бъде оформено от онези, които се осмеляват да мечтаят радикално. Свят, в който дисциплините се размиват, разказването на истории води, а красотата не е просто украса, а трансформация.
Ако Константин Прозоров те е впечатлил, колкото впечатли и нас, можеш да се срещнеш лице в лице с него на
SHAPESHIFT Festival 2025 – фестивалът, който свързва човечността, творчеството и бъдещето чрез изкуството.
Настоящото издание е курирано от специалистката в областта на иновациите и дизайна Магда Мойшеюк, а програмата от лекции, изложби, прожекции и музика ще те изпрати отвъд прага на познатата реалност и ще те провокира към мисъл за по-хуманен свят. Предвидени са срещи и с други артисти, творчески колективи и професионалисти в сферата на технологиите и културата. Паралелно ще се проведе и колективна изложба, в която родни и чуждестранни творци ще изследват темата на фестивала през призмата на своите собствени стилове и подходи. Билетите те чакат тук.
„Програмата“ отново тук, отново на хартия
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
