И защо се стигна до #СпасиСофия?

Спаси София

В наши дни доста се говори за „зелени“ столици, такива с впечатляващо красиви градини и чисти улици. Става все по-модерно и да си green и био, да се грижиш за по-доброто си собствено здраве и за опазването на природата, а определящите думи за нашата мила София продължават да са мрачна и сива и „мръсна“ да бъде нейно нарицателно.

Всички зелени иновативни идеи се раждат изпод непроницаемия смог и едва се мъчат да се подадат на бял свят като избързали кокинченца под снега.

И докато се правят утопични планове за по-зелен облик на града, повече паркове между ежесекундно растящите сгради, за които е физически невъзможно вече да остане пространство (абракадабра може би?), София обира челните позиции в европейските класации за най-мръсни столици.  Близостта на Витоша също не влияе на високия процент на прахови частици в далеч НЕпланинския и НЕсвеж въздух, което е основна причина за редица болести и „настръхващи“ статистики за брой жертви на мръсотията.

Днес дори емблематични софийски паметници се премениха с противогази, защото „дишането сериозно вреди на нашето здраве“. Техни стилисти и причина бронзовият Алеко на „Витошка“, Пенчо и Петко Славейкови, Иван Вазов, Светите братя и други да проговорят са екипът на „Спаси София“ и артистът Ивайло Христов. Те стартират различни инициативи за подобряването на живота в столицата и нейното модернизиране, като в името на акцията „Диша ми се!“ съзират лично кмета на общината и нейния екип като виновни, а техните мерки – неадекватни.

И така – някои питат в Столична община дишат ли и липсата на кислород там ли е причина да не заменят софийските автобуси с електрически, защо не са безплатни те, както и трамваи и тролеи в пиковите часове, за да се насърчава повече използването на градски транспорт, или пък защо не се направи центърът изцяло пешеходен?

А в същото време, в което се чудим как могат улиците на София да са по-чисти, по тях бръмчат жигулита и лади на +30 години и очакваме от техния багажник всеки момент да изскочи Динко и да викне на бат Георги, че се задушава.

Ясно е, че София се е превърнала в град-държава и заради възможностите, които предоставя, ще става дори по-пренаселена. За мъка на всички софиянци, които по празниците пишат статуси за красивата им празна София, тя никога няма да е същата, каквато е била преди метрото, моловете и милионите граждани – били те горди реститути или пришълци. Само че успоредно с въпросите към другите дали в общината или не, все си мисля, че е хубаво не само да чакаме избавление от небето или да си поръчаме от висша сила „двойна доза кислород в атмосферата над София, моля“, а и да се замисляме винаги за своя принос за по-чистия вид на столицата. Защото, докато съществуват схващанията, че да се придвижваш с колело е тъпо и че трябва да запалиш колата за дестинация на 500 м, на други места вече дори се забраняват дизелови автомобили или пък изцяло придвижването е само с градски/колела/пеша.

Така си размишлявам аз… докато се случат по-кардинални промени, всеки един може да прави свои по-малки такива (има една чудна приказка, че капка по капка –вир става). Защото просто не се връзва да си хвърлиш хартията от баничката и шишето от бозата където те oсени музата и после да се учудиш, че София е най-мръсната европейска столица, както мъжът на Хуанита в 95 648 613-та серия от сапунен сериал, който тъкмо е разбрал, че майка й е спала със заварения му чичо и те се оказват една трета братовчеди.