Не с тъга – с усмивка!
За Роро
Днес сме петък. Гаден петък. Слънчевата сутрин леко ни подлъга, че денят ще е прекрасен. Ама не е. Точно преди часове от земните поляни на радостта и от нас си тръгна легендарният, усмихнатият, позитивният, слънчевият и винаги сияещ Радослав Кавалджиев – Роро.
Казваме – поклон! Казваме и още, че след като избърсахме сълзите си, поглеждаме слънцето и се усмихваме широко, защото Роро беше точно това.
Човек, който никога не би оставил нещата в „ниските вибрации“. Тъгата няма място тук. Има място празникът на живота, защото Роро го живееше с пълна сила. Ето така:
През последните години Роро организираше различни гейминг събития, бореше се за легализиране на марихуаната, а в Big Brother бе последното му участие пред голяма аудитория, но всъщност той направи нещо много повече. Цялата ни съвременна стрийт култура, музикалните събития и телевизии и този дух на мир, любов и радост започнаха да се зараждат в най-актуалния си вариант благодарение на пионери като Роро и музикалната ММ, която също ни липсва. Роро ни ухилваше до краен предел в предаването „Метрополис“ по БНТ, последва „Интерактив“ по ММ, след това той се развихри, като изпълнителен продуцент на „Стани богат“, програмен директор на телевизия MAD, маркетинг директор на различни компании, заигра се и с политиката покрай учредената в интернет партия „Нова България“, а след това последваха предаването Myst и геймърската Next TV. Преди време, през май, Дияна Алексиева в Interviewto каза за него, че
той не беше просто най-емблематичното лице на ММ, той беше лицето на българската музика,
а ние потвърждаваме с две ръце думите й.
Тя също написа в анонса си, че „и сега голяма част от българските предавания могат да му дишат прахта“, и добави, че не му вярва, че е станал реалист, защото той винаги ще си остане мечтател. Ирина Тенчева го нарече „принц на Светлината“, а пък ние споделяме картината, която винаги ще остане в главата ни – Роро на фона на слънце и зелени полянки, разхождащ едни невероятно красиви сибирски хъскита около парка на Ритуална зала.
Всичко това взето заедно, в комбинация с още много ни кара днес да излезем навън, да се усмихнем широко, да потичаме по тревата за Роро и винаги да помним, че имаше и още има такива хора, които обичат живота и го живеят докрай и както си трябва. Винаги млади и винаги изпълнени с него. Достойно!
Пътувай спокойно, приятел!