Социалните мрежи – домът на много щастливите тъжни хора

В свят, където всеки е на един клик разстояние, социалните мрежи създават парадокс – колкото повече се свързваме виртуално, толкова по-самотни се чувстваме реално

Няма как да знаем намеренията на всеки, когато реши активно да използва социални мрежи, но масово от това, което виждаме ежедневно на екраните си, хората сякаш използват социалните си мрежи за различни дейности, но въпреки това обликът на всички накрая става някак подобен. На всеки се е случвало в някои от по-лошите си периоди да скролва в интернет и да си помисли:

„Аз ли съм единственият неудачник, на който нищо хубаво не му се случва и всичко му се получава супер трудно”.

Например аз обичам да показвам своите щастливи моменти онлайн, но съм показвала и сълзите си, и неуспехите си. За мен е изключително неестествено всичко да е цветя и рози, но рядко хората осъзнават, че ако един профил в социалните мрежи е изрядно естетичен, перфектен и бляскав, под този блясък често се крият ужасяващи демони.

Социалните мрежи са мястото, където изглежда, че всички живеят някакви перфектни животи, изпълнени с успехи, усмивки и щастие. Но тази лъскава фасада често прикрива невидимите рани, които носим вътре в себе си, и комплекси, които се опитваме да прикрием зад цялата онлайн естетика, която градим.

Истината винаги е балансирана, в нея няма само розово, има много сиво и е важно да не го прикриваме и така да причиняваме мрачни травми на хората, които ни следват и се възхищават на един фалш. Под маската на перфектно селфи и вдъхновяващи цитати често се крие несигурност, самота или дори депресия. Социалните мрежи насърчават съревнование, където успехът се измерва в харесвания, споделяния и коментари.

В този шумен дигитален свят всички се стремим да изглеждаме щастливи и успешни, защото това е новата норма.

Новата норма понякога включва, докато ти се плаче и искаш да пищиш във възглавницата си от болка, да натиснеш бутона „публикувай” и всички останали да виждат една усмихната снимка или вълнуващо преживяване, което споделяш. Представяш на всички колко си щастлив, защото те е страх колко реално си нещастен. Рядко някой ще публикува снимка на тъга или провал, а е толкова нужно това да се случва, защото зад успехите ни стои нашата силна човешка същност, която е достигнала някакъв успех заради много трудности и неуспехи. Истината е, че когато виждаме само чуждите върхове, без да осъзнаваме, че зад тях стоят безброй трудности и битки, започваме да се сравняваме и да изпитваме чувство за малоценност. И така, един затворен кръг се оформя – крием своите емоции, за да не изглеждаме „по-слаби” от останалите, и същевременно се убеждаваме, че нашите собствени борби са уникално тежки.

Проблемът е, че докато демонстрираме щастие на повърхността, нашето ментално здраве често остава пренебрегнато. Вместо да търсим подкрепа или да се опитаме да се справим с истинските си проблеми, се задоволяваме с мигновената утеха на харесвания и виртуални одобрения. Но това е краткотрайно. Това е като нова материална покупка, която те прави щастлив за няколко минути, или fast food, една вкусна храна, която обаче в дългосрочен план не само не носи енергия на организма ни, но и го съсипва.

Самотата и тревожността остават, често по-големи от преди, дори да ни е трудно да го признаем.

Хората сме толкова способни, вместо да се потрудим и да отстраним дори и мъчително някакви вредни навици и проблеми, да предпочитаме да крием проблемите от очите си, да ги неглижираме, замитаме под килима, и то не само пред останалите, а и пред себе си. Сякаш колкото повече мамим останалите, толкова повече се убеждаваме, че всичко е наред.

Невидимите рани – стресът, натискът, страхът от провал – продължават да съществуват, но ние не им даваме пространство да бъдат излекувани.

Важно е да осъзнаем, че истинското щастие не се измерва в дигитални параметри. Менталното здраве не бива да бъде тема табу, а напротив – трябва да се говори за него открито. Вместо да градим фасади, можем да се опитаме да изградим истински връзки и когато ни тежи, да признаваме пред близките ни хора, които биха ни разбрали, и да бъдем честни със себе си. Нека по-често си позволяваме да бъдем уязвими и да потърсим помощ, когато имаме нужда. В модерния свят, пълен с шум, най-голямата революция може би е да бъдем автентични – със своите радости и със своите рани, със своите страхове и със своята искреност.

За още от същото – виж Да изчезнеш от социалните мрежи. Или не?

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.