Три съвременни български романа, които четем задължително

Българската литература наричаме световна и те подканяме на прага на тежката зима да си избереш три романа, с които да се сгушите на топло у дома - заслужават си!

Съвременната българска литература в последно време спокойно може да се нарече световна.

Тенденцията се затвърди, откакто Георги Господинов бе отличен с международен „Букър“. Бариерите за българските книги остават само езикови, но за щастие и преводачи вече не липсват. „Времеубежище“ за съжаление все по-често ни прилича на пророчески роман, а не на фикция. Това пък е доказателство, че романите трябва да се четат, и то внимателно, защото те винаги са огледало на епохата.

Тук ти представяме трима български автори с усет за история и бъдеще, които успешно напипват болните места на нашето съществуване. Можеш да ни имаш доверие, че никой не попада в списъка ни случайно.

„Рана“ на Захари Карабашлиев

Захари Карабашлиев вече е утвърдено име в нашата литература. Познаваме таланта му да разказва от романите „18 % сиво“, „Опашката“, „Жажда“, „Хавра“. Последният му роман „Рана“ съвсем наскоро получи Национална награда Роман на годината в 13-ото издание на Фонд „13 века България“.

„Рана“ е история за любов и смелост на фона на една историческа травма.

Сюжетът е базиран на документи, свързани с Илинденско-Преображенското въстание, и е опит за завръщане. Време, в което една национална идентичност се гради, разтърсвана от  политически катаклизми. Карабашлиев веднага обяви, че паричната награда от 11 хил. лв. ще дари за благотворителност. Отбелязваме, че конкурсът за първи път се проведе два пъти в годината, след като романът „Вулкан“ на Елена Алексиева се оказа в центъра на скандал за конфликт на интереси. Спомняш си случката, в която писателката се отказа от наградата си, а ние те насърчаваме да прочетеш и тази книга.

„Вулкан“ на Елена Алексиева

„Вулкан“ е пънкарски, хулигански, свободен роман. Героите в него са екстравагантно космато, болно от рядко заболяване момиче без родители, артист, повален от Алцхаймер, отсъстваща майка, неподозиращ нищо баща, един луд хирург, един поет пънкар, врачка на име Афродита…

Сигурно вече ти се замая главата и 100 % се чудиш какво правят всички тия хора между страниците на една книга.

Елена Алексиева е един от най-интересно пишещите хора у нас и си струва да ѝ обърнеш внимание, даже и да се окаже, че писането ѝ не е „твоето“.

„Ти, подобие мое“ на Радослав Бимбалов

Романът „Ти, подобие мое“ на Радослав Бимбалов е едно от културните събития на годината. Това е една дръзка книга, в която авторът си позволява да говори от името на Бог.

„В края на тази твоя изключително успешна технологична революция май си повярва. Бързият прогрес ти даде не просто самочувствие, а самоверие, доближило те до най-извратената ти представа за мен“, обръща се Бог към човека, а ти, четейки, вече се замисли, нали? Макар че не съдим за една книга по корицата, тук спокойно можем да кажем, че

корицата, дело на Милена Вълнарова, работи на визуално ниво още преди да се зачетем в редовете.

Няма нужда от някаква свръхметафора – просто идеята за Създател, глина и човек. Надяваме се, че романът на Бимбалов ще си остане антиутопия, а не поглед към близкото бъдеще, в което всичките ни слабости ще ни направят безчувствени.

Независимо дали петък е черен или някакъв друг цвят, ако те засърбят ръцете да си купиш книга – давай, после ще изкупваш греха. Ако пък книгата е българска – още по-добре. Ако пък е и някоя от изброените – няма да съжаляваш!

Три млади български писателки и романите им, които трябва да познаваш

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.