Три млади български писателки и романите им, които трябва да познаваш

Запознаваме те с три млади български писателки – дръзки и категорични, които със своя дебют дават сериозна заявка за присъствие на нашата литературна сцена

В хаоса на следизборната реалност, след протеста пред Народния театър, насред поредната бурна дискусия за културата на българина решаваме да обърнем внимание на някои талантливи и красиви явления.

Запознаваме те с три млади български писателки – дръзки и категорични,

които със своя дебют дават сериозна заявка за присъствие на нашата литературна сцена. Неда Узунколева дебютира с романа „Днес не ми се излиза“, като съвсем скоро бе отличена в категория „Дебют“ на наградите „Перото“ 2024.

Тя е човек „извън кутията“, автор, който се самоизмисля, енергична бунтарка. Всичко това прелива в страниците на романа, чието заглавие дори звучи някак на инат. Истинските творци са онези, които са „изнасилили живота“, които „са страдали и накрая са изгорели като факли, за да осветят пътя на тези след тях“, смята Неда Узунколева.

В романа четем вътрешния монолог на трима градски персонажи в онова състояние между живота и смъртта, в което човек поема всяка глътка от съществуването си трескаво.

Камелия Панайотова и романът „Ане“. Това е първият прозаичен успех на поетесата Камелия Панайотова, която изгря със стихосбирката „Човекът, който си тръгва“. „Ане“ е болезнено личен роман по следите на семейната травма, липсите, изоставянето и прошката. „Ане“ ще ви припомни, че има много начини да бъдем жестоки към себе си. Но и че там, в суровия свят, някой ни обича такива, каквито сме“, казва за романа писателката Ина Иванова

Коя е главната героиня Ането – авторката отговаря: „Всички жени, които са израснали сами, които са били жертва на насилие – било то сексуално или вкъщи, – които си мислят, че няма накъде да вървят повече.

Аз смятам, че този роман е много позитивен въпреки мрачната тема в него, защото накрая винаги побеждава утехата“.

Йоанна Елми, която е родена едва през 1995 година, написа един от най-силните романи, посветени на Прехода – „Направени от вина“. По думите на Георги Господинов книгата подхваща разговор, „който отдавна трябваше да бъде проведен, в който има напускане и завръщане, американска мечта по неволя и вина по български“.

„Направени от вина“ среща читателите с жени от три поколения – Ева, Лили и Яна, които са баба, майка и дъщеря. Това, което ги обединява, е вината, от която не могат да избягат. Споделяме с теб една от мислите на героинята Яна: „Знаеш ли какво казват у дома? Казват „да наваксаме“. Че някой ден ще наваксаме свободата, парите, всичкото. Баба ми и дядо ми чакат това, дето са го имали майка ти и баща ти. Чистите улици. Любезните касиерки. Ти чуй само как звучи, да чакаш да наваксаш…

И колкото повече чакаме, толкова повече светът се отдалечава“.

На фона на житейската суматоха понякога се отдалечаваме от света, в който искаме да живеем, и той от нас. Ето защо е добре да обръщаме внимание на талантливите и смислени опити за осмисляне на поколенческите травми и съвременни състояния, в които се намираме. Изброените три книги са именно такива – приятно четене!

5 бели книги, с които гоним черните дни

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.