Филмът The Substance – ужасно (не)красива история

Деми Мур прави ролята на годината във филм, който изследва тъмната страна на вечната младост - виж всички подробности

Мечтали ли сте някога за по-добра версия на себе си?

По-млада, по-красива, по-перфектна. Не се ли е изкушавал човек винаги от идеята за вечната младост? Откакто съществува Холивуд, младостта и красотата вече са фиксидея.

И уж ставаме по-мъдри, и уж си слагаме по-малко грим и се заричаме, че ще „остареем достойно“,

истината е, че масово възприемаме женската красота като продукт със срок на годност. А изключенията от това „правило“ разглеждаме като свръхестествено постижение. Представете си, че се поглеждате в огледалото и първите бръчки са налице. Усещате, че тонусът на тялото намалява, а еластичността на кожата и житейските обещания на младостта са минало.

Представете си, че в основата на личността, себеоценката и кариерата ви досега е била външната красота. А сега си представете инжекция – да, със съмнителен произход, която не просто обещава, а притежава доказан подмладяващ ефект. Вещество, което ще извади тази по-млада, по-красива и по-перфектна личност от вас, за да заживеете втори живот. В общи линии описаната ситуация е основната сюжетна нишка във филма The Substance/„Субстанцията“ с Деми Мур и Маргарет Куали.

Една съвременна интерпретация на въпроса за младостта и красотата, познат още от „Портретът на Дориан Грей“,

но в духа на бодихорър жанра. Режисьор е Корали Фаржела, французойка, която в последните години се утвърждава като противоречив и дързък автор в киното. Елизабет (Деми Мур) е залязваща знаменитост (всъщност едва на 50), чиято звездна кариера е на път да приключи, защото шоубизнесът търси млади и свежи лица. Използвайки нелегална субстанция, Елизабет започва да води двойствен живот със своята млада и секси версия Сю (Маргарет Куали). Както може би всички се досещаме, това маниакално раздвоение на личността не довежда до нищо добро и завършва абсурдно, гротескно и…гадно.

Привържениците на The Substance определят филма като безстрашно разнищване на абсурдните стандарти за красота, които все още определят самочувствието и страховете на съвременната жена.

Не е преувеличено мнението, че Деми Мур прави превъплъщението на годината

с ролята си във фантастичния ужас. Това е някак символично, като вземем предвид откровената борба на Деми Мур със стандартите за красота на Холивуд през годините, психическите сривове, които е преживявала като „застаряваща“ актриса, и нейните открити опити да преодолее комплексите си в крайно конкурентната среда на шоубизнеса. Актрисата отделя специално място на тази тема в автобиографичната си книга „Всичко, което съм“.

Същевременно ролята на Маргарет Куали не е по-малко предизвикателна.

Нейната физическа красота е представена стилизирано, преекспонирано в духа на така наречения male gaze („мъжки поглед“), който десетилетия наред превръща жената в изкуството в прост обект на естетиката. Критикът от „Ню Йорк Таймс“ Алиса Уилкинсън забелязва този сатиричен, преувеличен ефект във филма, напомнящ порно похватите, и пише: „В крайна сметка това е, което The Substance прави най-добре – не просто ни напомня за абсурдните стандарти за женска красота и за деструктивната сила на славата, но насочва огледалото към нас. Най-острата критика не е насочена към телата, а към начина, по-който сме тренирани да разглеждаме телата, и как той се отразява на нас самите. Филмът е огледало и дискомфортът ни разкрива скритите предпочитания и страхове, които имаме за себе си.

Да бъдеш по-стар, известен, видян, обичан, а не избутан от някой по-млад и секси – всичко е тук.“

Някои зрители, от друга страна, обвиниха филма, че всъщност насърчава „мъжкия поглед“, експлоатирайки женската красота и в същото време карайки ни да изпитваме ужас и погнуса от остаряващото женско тяло.

Холивудските стандарти за красота се поразчупиха в последните години.

Памела Андерсън се осмели да ходи без грим, превръщайки се в адвокат на онези зрели жени, които избират да прегърнат естествената си красота. И макар че тя далеч не е единственият пример в тази тенденция, идеята за „достойното остаряване“ остава някак ограничена. Защо всички се прехласват по Дженифър Лопес (55), Хали Бери (58) и дори самата Деми Мур (61) – защото успяват да изглеждат по-млади от възрастта си. На цената на елитни фитнес треньори, луксозен живот и още по-луксозна пластична хирургия, разбира се, в което, нека се съгласим, няма нищо лошо.

Проблемът за естествено остаряващата жена,

онази извън светлините на прожекторите, онази, която се прибира след тежък работен ден, обаче остава. Ето защо в края на този текст поздравяваме всички елегантни и красиви градски дами и им казваме да не се страхуват от следващата страница в живота – онази, в която на лицето им личат следите от преживяното щастие, житейските обрати, тревогите на ежедневието и опита на зрелостта.

МЛАДОСТТА НЯМА ВЪЗРАСТ. МАЙНАТА ИМ НА СТАНДАРТИТЕ

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.