Театърът, театърът!
От любов и с почит към изкуството
Малкият слънчев лъч, който се опитва със смехове и болки да раздере тъмнината на сивото в деня. Театърът ухае на изкуство и смисъл. Днес често угасваме и се нуждаем от смехове и забавления.
Затова… ходим на театър. За да се смеем. За да се подиграем на себе си, подигравайки се на другите.
Да, но великото изкуство не е точно увеселителен парк. Не е съвсем тиха усмивка и вечна сатира…
Театърът е там, за да ни преобърне изцяло. Днес сме по-важни от всички хора, живели преди нас. По-заети сме. По-забързани сме. По-умни сме. Това твърдение вече е сатира. В опита си да придадем важност на онова фалшиво себе си не се обръщаме към тежката литература, към дългите и бавни филми, към тъжния театър. Защото няма време. Затова нека днес си припомним защо ни е необходимо изкуството. Защо трябва да поемаме театър, за да лекуваме счупените си души.
Театърът, театърът!
Как само успява да вълнува и да оставя дълбоки следи. Сцената и актьорите имат пълната власт да изправят пред очите ни неудобната истина и да устремят погледа ни към важното. Театърът има своите малки невидими ключове, с които отваря тежките порти на затворените ни души.
Аз ходя на театър, за да плача и да давам право на тъгата си да диша. Влизам в салоните, за да се сгуша в седалката, да съблека палтото и дежурните любезности и да остана гола. Такава, каквато все по-рядко успявам да си позволя да бъда. Скрита в тъмнината на залата, мога да позволя на артиста да ме погали, да ме отвлече и да прави с мен каквото си пожелае.
Да ме удря, да ме разбива на парчета и после да ме събира отново, да ме възбужда и да ми крещи, да ми говори умно и да ми се подиграва.
Благодаря ти, театре, че ме събличаш. Благодаря ти, че ме събличаш и ми причиняваш голямото изкуство.
Обичайте се в театъра.
Целувайте се пред касите на театъра.
Носете красивите си дрехи в театъра.
Позволявайте си да плачете в театъра.
Скривайте се в театъра.
"За мен театърът представя Другия, той е диалог, той е отсъствие на омраза. „Дружба между народите” – не зная какво точно се има предвид с това, но вярвам в общността, в дружбата между зрители и актьори, в устойчивия съюз между всички хора и народи, които театърът събира заедно – преводачи, педагози, костюмографи, сценични работници, академици, практици и зрители. Театърът ни закриля, създава ни убежище…
Вярвам, че театърът ни обича… както и ние го обичаме…"
– казва бижуто на френското кино Изабел Юпер в словото си по случай днешния Международен ден на театъра.
