Един жест, много смисъл

От Древна Елада до днешните футболни дербита поздравът с един пръст има дълга фалическа история. Предназначенията му са много, ситуациите, в които го използваме, също. Можете да покажете неудоволствието си от шофьора в отсрещната лента или пък от онзи с пикапа, който не спря на пешеходна пътека и освен това мина през локвата до вас. Можете да го насочите към феновете на противниковия отбор отдалеч.

Говоря за негово величество средният пръст. Нашият начин да казваме на непознати хора, че не ги харесваме.

Интересен въпрос около това изразно средство е откъде идва то? Как е придобил средният пръст тази власт, която има днес? Кой гений е изобретил този жест и неговата непоколебима ефикасност? Оказва се, че поздравът с един пръст съществува от доста време. Една популярна история твърди, че корените на жеста тръгват от Стогодишната война и битката при Аженкур през 1415 г., когато френските войници заплашват да отрежат пръстите на английските стрелци с лъкове, за да надделеят в битката. Вълната на сражението обаче се обръща и англичаните побеждават. Легендата разказва за ликуващите британци, които вдигат ръце към французите, за да покажат, че имат пръсти и могат спокойно да стрелят с лък. 

Хубава история, но за съжаление невярна. Не само защото не става ясно как точно средният пръст се е откроил в победоносното размахване на ръце. Исторически погледнато, е нереално френските войници да са осакатявали своите вражески пленници, тъй като по това време е царувал военен морал, който ги е възпирал от подобни въжделения. По-високопоставените войници са били задържани с цел откуп, но стрелците с лък не са били от такъв ранг. Още повече, дори за тях да е търсен подкуп, той би се обезсмислил доста от осакатяването им.

Истинската причина за използването на средния пръст всъщност е, че той прилича на фалос. Да, наистина е така и това е неведнъж научно обосновано. В статия на BBC отпреди няколко години е цитиран антропологът Дезмънд Морис: „Това е един от най-древните жестове, изразяващ обида. Средният пръст наподобява мъжкият член, а сгънатите отстрани пръсти са тестисите. Когато го показвате, вие изобразявате пред някого фалически жест. Това е доста примитивен израз на обида към някого“.

Примитивен, наистина, и датиращ отпреди две хилядолетия.

Древногръцки философи, римски поети, продаващи копия на произведенията си, войници, спортисти и попзвезди, ученици, заядливи полицаи и мързеливи служители в администрацията – всички

те от векове до днес са наясно за специалната сила на жеста да обижда и разпалва страстите.

Елизабет Кинг, американски писател, е съгласна с тезата за дългата история на средния пръст. „В Древен Рим да покажеш среден пръст е означавало физическа заплаха“, разказва тя. „Латинската фраза за среден пръст – digitus impudicus – буквално означава „нечист пръст“ и жестът е бил знак за мъже, които са се пенетрирали анално.

Кинг се позовава още на популярната история за гръцкия биограф Диоген, който повикал политика Демостен, размахвайки среден пръст и крещейки: „Ето го демагога на Атина!“. Още един ранен пример за използване на специфичния пръст във фалически контекст е „Облаците“, 2500-годишна пиеса на гръцкия писател Аристофан. В един момент по време на пиесата героят Стрепсиад – атинянин, чийто син е с хазартен порок и го е вкарал в дългове – показва на Сократ среден пръст по време на спор. „Когато бях дете, ритъм означаваше това“, казва Стрепсиад на философа, преди да вдигне среден пръст. Аристофан определено е искал жестът да се интерпретира като референция с фалос. В пиесата Сократ явно е схванал намека. „Простак, тъпак“, отговаря той.

Безспорно е, че показването на среден пръст е изкуство – в точното време и под точния ъгъл, с правилната продължителност, можете успешно да заковете обидата на века.

Когато направите всичко както трябва, показването на среден пръст (или два) във въздуха, може да бъде едно от най-задоволителните чувства в света. Знаете, така е. Освен това е знак на протест и отбрана, който е бил наоколо от векове.

След прочетеното, една добра идея е да видим как да се държим в обществото.