Живееш ли собствен живот?

Ако преди десетина години „Ъпсурт“ пееха животът ни е поп фолк, днес, в 2017, спокойно мога да си пея животът ни е copy paste. Манията да притежаваме всичко, което имат и останалите хомо сапиенси, ражда армия от копия. Когато отида в заведение и около 20 жени от 30 са облечени, гримирани и позиционирани абсолютно еднакво, в началото ми става забавно и си представям, че всички сме участници в някой фън клип стил МТВ. Но когато в събота сутрин разгледам снимките от предната вечер, усмивката ми се изтрива като срамен коментар под пост на бивше гадже.

Еднаквостта не е синоним на  равенство,  копирането е първата съставка за коктейл безличие.

Копирането е занаят! За да е обаче поне една идейка успешно проведено едно копиране, добре е умело да се избере кого, къде и колко да имитираме. Със сигурност  това да бъдеш последовател на някого в твоята сфера на работа е неизбежно и невинаги непременно лошо и ужасно. У нас обаче 90% от творците копират нещо отвън, след това останалите 5% копират тях и накрая остават петима, обявени за адски будали, които не спират да работят и да произвеждат сам-саминки продукцията си. Продуктите в  модни списания, чалга/нечалга песни, клипове, писатели благодарение на чужди книги и журналистически опити за статийки с жалък превод от английски са резултат от позната опцийка copy paste. Защо бе, хора?

Авторско право е тема, която се споменава като правна екзотика в българската интелектуална среда. Обожавам безграничната свобода на българския онлайн пазар, но и тя, както всичко останало в нашия луд български живот ражда само свободия и все повече простотия. Защо? Тук идва и питането заслужава ли си да бъдеш различен и десет минути след като пуснеш продукта си в експлоатация, той да бъде нахално окраден.

Ще получиш много често един от най-обезценените съвети: „Бъди себе си!“. Пич, ако дори за минута не си себе си, то имаш някакъв много сериозен личностен проблем, който copy paste статийките с психологична насоченост няма да разрешат. А и защо ти е да бъдеш себе си, като винаги можеш да окрадеш труда на някой друг и да си живуркаш. Голяма част от т.нар. находчиви производители са иззели ролята на принтер и умело копират желаната тенденция от всеки клиент, поискал услугата.

Хигиената в комуникацията ни е нулева.

Най-прекрасното е, че именно копията апелират за такава, явно за да им е по-лесно да се ориентират кого, къде и какво да имитират. Онези, които ги пействат, пък са толкова изморени и изтощени да отделят време да възпитават копимейкърите, че са ги оставили да си правят каквото пожелаят с продукцията им.

Не обичам строгите правила, но не обичам и пълните нахалници, които живеят, паразитирайки на пазара. Казват, че имитацията е най-висшата форма на комплимент, но всъщност уважението към личния труд е доста по-успешна форма за феърплей съществуване.

Ако в работата ни копипействането за щастие е преди всичко начин за изкарване на доходи, то защо продължаваме да го пренасяме и в личния си живот. Имитираме отношения, обещания и връзки, подобни на нечии други, гледани на малкия или големия екран, взети от нета или прочетени в нечия книга. Отдавна никой вече не пита „Да бъдеш или да не бъдеш?“.

Въпросът днес е „Да копваш или да те пействат?“     

И ако все пак не те страх да бъдеш копиран, пиши, приятелю, пиши.